По принцип аз съм много мълчалив човек.
Ако сте ме виждали на живо и не ви се е наложило да ми вадите думите с ченгел, значи съм ви почувствала особено близки.
Но дори и с най-близките хора се случва да изгубя ума и дума. Случва се винаги, когато съм подтисната. Като снощи. Не стига, че заваля дъжд, ами и гледах във ФКЦ победителя от фестивала "Златната роза" - новият български филм "N1". Ужасен филм. От онези любимци на критиката, които се ровят само в най-грозното, най-долното и отблъскващото.
Иска ми се поне един нов бг филм да се откаже да бъде черна хроника и да си спомни, че киното, като изкуство, трябваше да бъде фабрика за мечти.
За щастие, днес съм ок. И ми е слънчево. Нищо, че отдавна вече е тъмно :)
4 коментара:
Плами,мисля, че мечтите са много важно нещо, но когато са бутикови и по-точно наше, лично производство:)
Тези от филмовата конфекция, не само че не са полезни, но имат голям "принос" за достигане на такава и пободобни действителности по света и у нас...
Кръстю, съгласна съм. А какви мечти произвежда нашето кино в момента?
(освен всички масово да се изселим от тук)
Потвърждавам, че НЕ си мълчалива. :)
Хахахахахаха :D
С приятелчета, Доди, ми идва музата ;)
Публикуване на коментар