"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 14 октомври 2011 г.

Пълно мълчание

По принцип аз съм много мълчалив човек.

Ако сте ме виждали на живо и не ви се е наложило да ми вадите думите с ченгел, значи съм ви почувствала особено близки.

Но дори и с най-близките хора се случва да изгубя ума и дума. Случва се винаги, когато съм подтисната. Като снощи. Не стига, че заваля дъжд, ами и гледах във ФКЦ победителя от фестивала "Златната роза" - новият български филм "N1". Ужасен филм. От онези любимци на критиката, които се ровят само в най-грозното, най-долното и отблъскващото.

Иска ми се поне един нов бг филм да се откаже да бъде черна хроника и да си спомни, че киното, като изкуство, трябваше да бъде фабрика за мечти.

За щастие, днес съм ок. И ми е слънчево. Нищо, че отдавна вече е тъмно :)


4 коментара:

Кръстю каза...

Плами,мисля, че мечтите са много важно нещо, но когато са бутикови и по-точно наше, лично производство:)
Тези от филмовата конфекция, не само че не са полезни, но имат голям "принос" за достигане на такава и пободобни действителности по света и у нас...

Plamena Markova каза...

Кръстю, съгласна съм. А какви мечти произвежда нашето кино в момента?

(освен всички масово да се изселим от тук)

Dodi Markov каза...

Потвърждавам, че НЕ си мълчалива. :)

Plamena Markova каза...

Хахахахахаха :D

С приятелчета, Доди, ми идва музата ;)