Когато завихме към блока, по стара наша си традиция ни посрещна леденият силен северен вятър. Разбира се, сняг нямаше как да се задържи. Благодарение на леда обаче, можехме да си се движим без да включваме каквато и да е мисъл и движение на краката. Първата ни мисъл - да влезем в магазин... за хляб и брашно.
Много обичам моментите, когато във въздуха витае усещането за някакъв си бедствен код. Мисълта, че вече се случва нещо, което те бутва в страни от коловоза, в който попадаш всеки ден. Прибираш се по-рано от работа, мислиш няколко хода напред, даваш си сметка каква зимнина имаш вкъщи и какво още ти трябва, хрумва ти за първи път от много време "имам ли свещи... и кибрит, ако спре токът?"
И така, взехме брашно, взехме хляб, че и лютеница. Ей така, за кеф. Оказа се, че вятърът е специално силен точно пред входа. Чудехме се с коя ръка да държим торби, с коя качулки, с коя шапки. Всичко оцеля.
Вкъщи червеният код трудно се усеща. Топло е, светло е, има интернет, има телевизия, има горещ чай с мед и лимон и шоколадово негърче... ей така, за кеф.
Цял ден духа зверски силно. На моменти, особено в кухнята, ти минават едни такива мисли... възможно ли е да хвръкне някой прозорец? Събудихме се на място. Вятърът сякаш започна да утихва. Сняг при мен няма.
Днес не съм на работа. Ако беше ноември, щях да гледам коледен филм. Януари няма смисъл. Ще ям хляб с лютеница.
4 коментара:
:) сняг има, вятър има - радост за снежните хора, но не и за мен )))
А как се радвам, че минаха коледните празници пфууу... Аз съм готова вече за пролет-лято :D :D :D, знам че ще има да почакам, но ))) "няма по-хубаво от ХУБАВОТО време"!
И аз искам вече хубаво време. Няма нужда от повече вятър и лед. А до преди няколко дни си беше топло и слънчево като пролет :D
При вас е чудничко! То навсякъде е така де... Няма скоро да ни пусне студа до колкото разбрах. :/ Обаче аз си избрах най-хубавия начин да го преборя... от което днес имах чудесен махмурлук. :D
Тъкмо си помислих за онзи съсед... и стигнах до махмурлука ти :D
Публикуване на коментар