От своя страна, времето се заигра в петък и събота с колите и техните шофьори, решили да минат по съседната улица... която, разбира се, беше заледена и с (не)приличен наклон. Как се въртяха и кривиха не беше най-интересното. По-впечатляващото беше, че въпреки студа и силния вятър, почти цял ден на тази улица стояха няколко момчета, които доброволно бутаха всяка закъсала кола. Т.е. всяка кола.
Днес времето продължи да си играе с нас и да сваля безсрамно температурите си. Сутринта оставих термометър в кухнята. В 18 часа показваше 1 градус. Навън сякаш не беше особено зле, след като вятърът отслабна. Но остава дебелият лед на места. Именно на едно такова място позната се запънала как да мине. Ни напред, ни назад. Изненадващо, непознат, с характерен вид на скитник, подал ръка да й помогне.
Случайно или не, в последните дни подобни примери не са рядкост. Явно хората са добри.
В сряда навлизам в моя месец. Иска ми се 29 дни да раздавам подаръци - вещи, книги, домашно приготвена храна, преживявания... Чудя се. Събирам идеи. И желаещи :) Та липсва ли ти нещо?
Като за начало ще посадя дъб. Виртуално. Всъщност да се надяваме реално. Ето още за инициативата - цък.
6 коментара:
Много мил пост! Поздрави за което! Усмихната вечер, Плами:)))
:)))Super!!!10-ти наближава!:P
На мен освен топло нищо друго не ми липсва:))))
п.п.кой е Иво Чолаков,аз за Емо Чолаков/с времето се сетих/?:)))
Благодаря ти, Цвети, усмихната и на теб :)
Хахаха, Онди, хвана ме. Емо де, Емо :D
Хм... Дълго време мислих, има доста неща може би, които бих казала, че ми липсват, но в момента (точно в този!) ми липсва умението да рисувам! Искам да можех да рисувам, за да може света ми да не е цветен само във въображенето ми ами и извън него! :D
Харесва ми идеята с дървото!!!
Вио, ти можеш да рисуваш. Може би просто му се вика абстрактно изкуство? ;)
Ммммм не не, "моето" нищо не е. Малкото на песъчинката насред целия плаж!
Публикуване на коментар