"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 5 февруари 2012 г.

Не всичко е пари, приятелю... или?

Стигнахте ли вече етапа, в който срещите ви с приятели не са особено забавни, а преминават или в тягостно мълчание, или в оплакване от липсата на работа/ заплата/ нормална заплата и т.н. все в този дух?

Ако не сте, се надявам да не стигнете. Дано клишираното "финансова криза" стои далеч от вас.

В интерес на истината, лично за мен последните месеци са най-силните ми от доста време насам. Просто, защото преди това не работех и всичко се изчерпваше с месечна стипендия или някоя награда от конкурс, която сладко изчезваше почти веднага :) Сега мога да си позволя такива "екстри" като нови чорапи, ежеседмично при влизане в магазина (всъщност това е протест срещу практиката да се подаряват чорапи за всеки празник само на мъжете). Но не мога да си помисля за собствено жилище в близките поне 10 години. Не мога да си позволя да отлетя до Сингапур и Австралия (6000 евро на човек, само за път и нощувки). Вече 3-и месец пестя за лаптоп.

Въпреки че сериали като "Сексът и градът" ни накараха да мислим, че 40-те са новите 20, истината е, че с мои връстници все по-често си говорим за семейства и деца. За съжаление, умираме от (финансов) страх да се впуснем в такова приключение.

Все пак, не мога да си изкривя душата и да кажа, че сме стигнали дъното. Защото се оглеждам и виждам лукс край мен. И си спомням разказите на баба ми как се гледат 2 малки деца през зимата, без 3-стаен апартамент, без кола, без парно, без топла вода. Тогава се приземявам и си казвам "Колко сме се разглезили, за да мрънкаме ежедневно."

Но ми остава горчиво. От толкова време се самонавивам да направя сайт за хубавите, смислените неща наоколо, не зад граница, а тук. Стойностните неща, които правим ние самите. Докарах си дизайн, но не мога да се накарам да го пусна онлайн. Струва ми се, че съм последният човек, който може би се залъгва, че ще има за какво да пише. И няма да намери други луди съмишленици да се впуснат в тази идея.

И така си ми остава горчиво.


10 коментара:

lenival каза...

Плами,

за съжаление понятието финансова криза е застигнало всеки. И да. Мен ме тревожи. Аз съм без работа, без изгледи за такава, а имам заем... въобще всичко в едно. За жилище не се и замислям, за изнасяне от вкъщи също. Луксът е навсякъде и материалните ни придобивки ни разглезват, но често са недостижими за обикновените хора.

А за това с 40 е новото 20... аз се замислях за семейство и даже бях тръгнала сериозно към тази насока, но плановете ми се объркаха, защото на другата страна и се видя много рано... В крайна сметка може и да има някаква истина в твърдението.

:") Само усмивки. Това е спасението ни.

Plamena Markova каза...

За усмивките - амин! Всичко ще се подреди, Лени.

Ondine каза...

Плами,Плами...не всички имат еднакъв старт в живота както се казва:)

..аз имах бебче на 23г..живеехме при едната ни баба/не от майките/,брояхме си буквално стотинките,понеже половинката учеше второ висше,което тогава задължително беше и платено...,но полека-лека се понаредиха нещата:)Не винаги е толкова страшно колкото изглежда:P

Violka-Antevasin каза...

Плами, аз ще съм най-големият фен на сайта ти за хубави неща.
А за другото, спокойно, всичко с времето си и с много позитивизъм. Всичко се постига с достатъчно желание и сила. Вярвам!

Анонимен каза...

Тук в Щатите е по-лесно, отколкото в България. Миналата година, между двама ни с Лари, сме изкарали $20000, което е с около $4000 под границата на бедността и пак успявахме да си плащаме наема за двустаен апартамент и всички сметки навреме. И Лари работи само 5 месеца през годината, през останалото време учи.
Но ето една позитивна мисъл за България - приятел-българин ще ти е приятел в бели и в черни дни, приятел-американец ще ти е полезен толкова, колкото и дупка в главата!
(Need it like a hole in the head - наскоро научен израз)

Калина

xabiba каза...

Все пак и семейството не бива да се отлага за много напред във времето... То , времето няма да се оправи... а животът си тече...

Earendil a. k. a. Николай Атанасов каза...

Има и други, и има за какво да се пише :) И да, може и с много, и с малко :)

Plamena Markova каза...

Много е приятно, когато ми е криво и си помрънкам тук, после да ме залеят обнадеждаващи коментари. Благодаря на всеки един, че се отби и остави мнението си :)

Detelin Markov каза...

И да не мислиш, че коментарите са приключили... :)

Определено мрънкаме много, напълно съм съгласен и наскоро си задавах сходни на твойте върпси, защото мойте селски корени ме карат да се питам, защо мрънкаме като едно време са живяли с малко, но с много труд. Оцелявали са доброто...

Може би по-често трябва да си задаваме такива въпроси, да не гледаме само към чужбина, а да сме доволни и оптимистични за бъдещето, за нас. Защо да гледаме от лошата страна като има и добра? Все пак монетата има две страни. Определено идеята ти за сайта е добра, стига да имаш смелост за осъществяването. :)

Plamena Markova каза...

Доди се завърна :)))