Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?
Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?
Та вие си мислите, че сте отличен родител?
Помислете пак.
10 години по-късно вашето хлапе расте весело, угрижено от дребни проблеми като класното по математика, мечтае за Голямата Любов и си върви с широко отворени очи.
15 години по-късно същото това хлапе решава, че трябва да затвори очи, защото е открило Голямата Любов.
18 години по-късно пак това хлапе се ядосва на себе си, защото се случва някое око да се поотвори леко и да погледне в страни. Само от любопитство.
20 години по-късно хлапето изумено осъзнава, че и то, и Голямата Любов, и цял куп влюбени любови наоколо си вървят с отворени очи. Което, да прощават приказките, изглежда по-естествено.
Та вие мислите, че сте отличен родител?
Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?
Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?
А бихте ли рискували някой ден да му почетете Маркес, за когото сърцето имаше повече стаи и от... публичен дом? Да ви видя как ще обяснявате :)