"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 26 февруари 2012 г.

Внимание! Приказките могат да объркат вашето дете

Вие сте отличен родител?
Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?
Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?
Та вие си мислите, че сте отличен родител?
Помислете пак.

10 години по-късно вашето хлапе расте весело, угрижено от дребни проблеми като класното по математика, мечтае за Голямата Любов и си върви с широко отворени очи.

15 години по-късно същото това хлапе решава, че трябва да затвори очи, защото е открило Голямата Любов.

18 години по-късно пак това хлапе се ядосва на себе си, защото се случва някое око да се поотвори леко и да погледне в страни. Само от любопитство.

20 години по-късно хлапето изумено осъзнава, че и то, и Голямата Любов, и цял куп влюбени любови наоколо си вървят с отворени очи. Което, да прощават приказките, изглежда по-естествено.

Та вие мислите, че сте отличен родител?
Всяка вечер четете по една приказка на своето хлапе?
Приспивате го с "имало едно време един принц, една принцеса и нищо повече"?
А бихте ли рискували някой ден да му почетете Маркес, за когото сърцето имаше повече стаи и от... публичен дом? Да ви видя как ще обяснявате :)

събота, 25 февруари 2012 г.

24 градуса по-късно...

Голям месец беше. Нищо, че има само 29 дни. А от тях са минали само 25.

Видяхме студ, видяхме сняг, видяхме вятър.
Сега виждаме и пролет.

24 градуса по-късно имам най-огромната и удобна възглавница на света.
24 градуса по-късно мога да кажа, че Анджелина Джоли има роля, от която настръхнах (цък). Чудя се дали Брад Пит ревнува от Клайв Оуен, който е в пъти по... уау?
24 градуса по-късно вече знам какво е да те "бомбардира" Народната библиотека в центъра на София с падащи ледени парчета (огромно нещо и огромно разбиване). Посъветваха ме да забравя "културната" журналистика и да се насоча към военната :)
24 градуса по-късно съм шокирана колко топла може да е нощ в Драгалевци, през февруари. Докато вкъщи залагам на числото 3... и си стоя с 3 блузи и 3 чифта чорапи.

24 градуса по-късно, в събота, мързелувам вкъщи, вместо да изляза навън.


събота, 18 февруари 2012 г.

Сиренка

Закусвах кифла. С шоколад. Извънредно вкусна. За съжаление, да пишеш за кифлата днес е опасно начинание. Никога не знаеш кой каква метафора ще изрови.

Всъщност за закуска предпочитам сиренка. Аз не съм сладко момиче. Винаги клоня към соленото.

Но днес закусвах кифла. И ми се услади. Услади ми се, докато си спомнях как вчера бях на фризьор и получавах съвети за масажите и масажистите (напълно непозната област). Услади ми се, докато си мислех как час по-късно ще обикалям магазините, за да си търся дрехи... ей така, без нужда, просто за кеф. Услади ми се, докато се чудех защо пък да не си купя нова чанта... ей така, без нужда, просто за кеф. Та сега се замислям - дали кифлата за закуска не е докопала ДНК-то ми?

Окуражава ме фактът, че вчера закусвах сиренка. Тя ми се услади малко повече. Подсети ме, че с една публикация от блога на Вио - цък, научих 2 неща. Първо колко е интересно да четеш препоръчани книги. И второ как се пазаруват онлайн книги втора употреба. Соленото в мен енергично ви окуражава да прочетете "Сълзите на моята душа" на Ким Хюн Хий, която ще ви разкаже за фрапиращата разлика в живота в Северна и Южна Корея през погледа на млада шпионка. Сладкото настоява да ви се похваля, че празнувах повече св. Валентин, отколкото Трифон Зарезан.

Общо взето, кифлата и сиренката продължават да се борят за надмощие. Горкото ми ДНК.


неделя, 5 февруари 2012 г.

Не всичко е пари, приятелю... или?

Стигнахте ли вече етапа, в който срещите ви с приятели не са особено забавни, а преминават или в тягостно мълчание, или в оплакване от липсата на работа/ заплата/ нормална заплата и т.н. все в този дух?

Ако не сте, се надявам да не стигнете. Дано клишираното "финансова криза" стои далеч от вас.

В интерес на истината, лично за мен последните месеци са най-силните ми от доста време насам. Просто, защото преди това не работех и всичко се изчерпваше с месечна стипендия или някоя награда от конкурс, която сладко изчезваше почти веднага :) Сега мога да си позволя такива "екстри" като нови чорапи, ежеседмично при влизане в магазина (всъщност това е протест срещу практиката да се подаряват чорапи за всеки празник само на мъжете). Но не мога да си помисля за собствено жилище в близките поне 10 години. Не мога да си позволя да отлетя до Сингапур и Австралия (6000 евро на човек, само за път и нощувки). Вече 3-и месец пестя за лаптоп.

Въпреки че сериали като "Сексът и градът" ни накараха да мислим, че 40-те са новите 20, истината е, че с мои връстници все по-често си говорим за семейства и деца. За съжаление, умираме от (финансов) страх да се впуснем в такова приключение.

Все пак, не мога да си изкривя душата и да кажа, че сме стигнали дъното. Защото се оглеждам и виждам лукс край мен. И си спомням разказите на баба ми как се гледат 2 малки деца през зимата, без 3-стаен апартамент, без кола, без парно, без топла вода. Тогава се приземявам и си казвам "Колко сме се разглезили, за да мрънкаме ежедневно."

Но ми остава горчиво. От толкова време се самонавивам да направя сайт за хубавите, смислените неща наоколо, не зад граница, а тук. Стойностните неща, които правим ние самите. Докарах си дизайн, но не мога да се накарам да го пусна онлайн. Струва ми се, че съм последният човек, който може би се залъгва, че ще има за какво да пише. И няма да намери други луди съмишленици да се впуснат в тази идея.

И така си ми остава горчиво.