"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 15 юни 2012 г.

Г-н Европейско, благодаря!

Европейското започна. Пием бира с лимон. Ядем шоколади за десерт (което всъщност май няма нищо общо с него). И съм обещала да отстъпвам вечер дистанционното. Та така, мачовете си вървят поне като звуков фон... защото кой ти има нерви и интерес да гледа от до? Но вечер филми няма. Само европейско. И съм много доволна. Защото след една доста голяма пауза отново започнах да чета. Снощи изчетох Ориана Фалачи и "Писмо до едно неродено дете". Тази вечер, без да очаквам, се оказах на подобна вълна със Стефан Цвайг и "Писмо на една непозната". Много въздействащ разказ. Докато англичаните вкарват гол на шведите, аз щях да се разплача. Иди, че обяснявай, че не са футболни страсти...

Затрупана съм с препоръчана литература, която нямам търпение да прочета. Сега ме очаква "Лице" на Блага Димитрова и "Розов храст и сладко от смокини" на Красимира Кубарелова.

Г-н Европейско, моля те, продължи по-дълго, защото от двете страни на телевизора са се заредили доста книги, които си чакат реда. Като любимецът ми Тони Парсънс и "Краят на нощта", "Някога бях принцеса" на Жаклин Паскарл-Гилеспи и "Записки под възглавката" на Сей Шонагон.

Това европейско е тъпо. Всички, за които бях до сега, паднаха безславно.


1 коментар:

Violka-Antevasin каза...

Хехех аз много обичам Европейски, Световни... Олипмиади... Обожавам да гледам спорт, много се разтоварвам. С нетърпение очаквам Олимпиадата, единственото лошо е че си вързан за тв-то или монитора :)))