"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 13 юни 2012 г.

Ода за големите обедни почивки

Първата ми обедна почивка беше някъде около 1 час. Чудех се какво да правя и къде да обикалям. В крайна сметка, отскочих до Морската градина, седнах на пейка и примерно си изядох сандвича, който си носех от вкъщи. После продължих да обикалям и точно след час бях обратно на линия.

Сега имам два пъти по-миниатюрна обедна почивка. Едва ми стигна днес да отскоча до морето... да му усетя аромата и на забързан ход да се върна на линия, докато успея да хапна някой и друг бадем, който си носех от вкъщи.

Сещам се за филма Julie & Julia, в който мъжът на едната Джулия на обяд се прибираше вкъщи, за да хапне домашно сготвена храна и да си подремне. Ех. Ах. Ъх.



Уточнение - първата баня още не се е състояла. Да видим дали ще е тази събота :)

1 коментар:

Detelin Markov каза...

Хм, лоша работа е почивката, Плами, да се чуди човек, какво да я прави! :-D

P.S: И какво стана с банята, състоя ли се, че водата вече е чай!?