"Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!"

Мен пък веднъж ме ухапа кон.

И все пак, добър цитат за един дъждовен неделен следобед. Джоко Росич пред Валерия Велева за най-доброто българско списание, на което съм попадала до сега - Biograph.

Изобщо днес започна като много силен ден. Събудих се с варненската ТВ "Черно море", за която още не мога да реша каква точно е концепцията й. Хванах черно-бял анимиран клип, в който се появи Милко Калайджиев, че и мустакът му. Докато се чудех какъв е тоя чалга клип, в който не се чува (почти) никаква чалга, се оказа, че е проект на студентката Елена Петрова от НБУ.

Денят продължи добре. Още с първото проверяване на пощата се натъкнах на непрочетено писмо от гръцко-американски музикант, на когото силно симпатизирам... и който ми обеща интервю.

Докато препичах филийки за закуска, БНТ продължи мексиканската вълна на ентусиазма и показа актрисата Светла Василева. Тъкмо щях да я превключа, защото не ми се слушаше отново за земетресението, но тя първа превключи на друга вълна. Започна да говори за онези инвалиди, които имат ръце, имат крака, здрави са и пак не спират да мърморят колко са нещастни. Онези, които непрекъснато се страхуват. А в дъното на всичките им фобии, в които минава животът им, е ужасът да не се изложат.

След това се озовах с БТВ, докато Петя Дикова вземаше интервю от Мария Статулова. Стана въпрос за приятелството им с Невена Коканова и тяхната парола: "Видиш ли ме с грим - значи нямам и 5 лв. в джоба си". Именно когато били най-закъсали и нямали дори какво да ядат, двете обличали най-хубавите си рокли, правели си прическа, слагали грим, високи токчета и излизали навън. И винаги се намирали приятели, които възхитени от вида им, ги черпели с някой обяд. Който пък продължавал до вечерта. И всички се смеели "до припадък".

Не, няма да си изхвърля телевизора скоро.

Но още не мога да приложа на практика всички тези надъхващи цитати и кадри. Защото неделята почти замина, а с нея и 4-те почивни дни. И пак се почва с новата работна седмица. Ъх.

Обаче как добре звучи...

"Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!"

Четете ли Biograph? Имам само един брой. Чета го вече втори месец и едва го преполових. На това му се вика списание :)