Историята щеше да е напълно различна, ако ми бяха обещали ето това симпатично ламаринено нещо:
(За първи път бяла кола не ме дразни)
Изложението на коли в мола-до-автогарата май приключи днес. Хванахме го в последния ден. За първи път се светнах, че можеш да си вземеш кола на изплащане. Заплес.
Ако не ми беше толкова малък коледният чорап (номер 36-ти, почти 37-и!), щях да си поръчам на Дядо Коледа да ми пусне един Фолксваген-бръмбър :)
Дали да не се замисля за тази цветна малка играчка?
Четвъртък вечерта, докато сервирах вечерята, Той ми сервира следното: "Пуснах тото... (фиш?)".
Нищо необичайно. И двамата на няколко пъти сме си пробвали тото късмета. И двамата на няколко пъти сме били тотално пренебрегвани от тото късмета.
Обаче тази вечер се замислих. Ок, фишът е пуснат, джакпотът е някъде там, очаква да го изтеглят. Ами ако се падне на нас?
5 милиона лева.
Разбира се, първият милион беше лесен - апартаменти из страната, къщи тук-там. Ясно.
Обаче остават още 4.
Логично, щях да си купя най-най-най-разкошния фотоапарат. И голяма палатка.
Много ясно, че ще се разходя из Париж, Сингапур, Австралия, Перу и Аржентина. И ще отскоча тук - цък.
Ей така, за кеф, ще обиколя всички магазини в мола, които не се разпродават, и ще си купя няколко разшиващи се изкуствени платчета с големи надценки.
И после? В какво бих инвестирала? Може би ще си купя акции? Или ще стартирам бизнес? Реално погледнато, ще мога да направя всичко. Просто и лесно.
След около 15 минути се усетих, че това е една адски тъпа перспектива. Да получиш всичко на готово. Да не усетиш тръпката на очакването. И да ти стане безразлично дали в количката си пъхнал фотоапарат или плазма.
Не, мерси. Твърде ми е кратък животът, за да си го проспя с 5 милиона!
Около написването на тази публикация не пострада нито един джакпот.
Насред природното "нищо" виждате табела, която се превежда като "опасност от хлъзгане"
(Не, не съм пред фалит. Не съм и в депресия. Всъщност днес имах много ползотворна вечер - сготвих най-вкусната "рибна кебап-кавърма", врътнах супер свежа салата, изкъпах се, хванах Вип Брадър тъкмо с наредена маса, установих, че искам Къци да спечели, за да им е тъпо на останалите... хЪхЪхЪ... и навлязох в дълбоките дебри на книгоиздаването, докато прекарах последния час във виртуални разговори с американско издателство... което ми напомня, че ми трябва сериозно опресняване на английския, колкото и да ми се учи френски.)
Бетовен към неговата мистериозна безсмъртна любима
Знаете ли, че
има хора, които не четат книги
има хора, които не слушат не-модерна музика
има хора, които дори не слушат не-чалга музика
има хора, които повтарят, че не обичат операта, без дори да са видяли що за животно е
има хора, които не са чували за Бетовен и нямат желание
Горките хора. Мир на празното им съществуване.
Но ние сме от друга порода, нали?
Ние не сме прочели почти нищо, далеч сме от мисълта, че сме изслушали най-добрите албуми на света, може и да не сме били на опера и да познаваме Бетовен съвсем задочно...
обаче
нашата порода ни кара като хрътки да душим и преследваме още и още. "Хип хип ура" за трескавото ни съществуване!
Какво ново покрай мен?
Хм, не е малко...
в отпуска съм
чета за първи Джеймс Клавел и "Цар плъх" (благодарности към Вио)... въпреки че засега съм прочела едва една трета от нея, съм много доволна да усетя духа на Ремарк... определено сериозна находка за мен
угаждам си с гледане на филми с татко по никое време, сред които "Безсмъртна любима"/ Immortal Beloved, посветен на Бетовен... решено е - това е най-любимият ми филм! въпреки че не се гордея колко рев щеше да има, ако бях сама...
и още по-голямата новина - снощи бях за първи път на опера! гледахме "Травиата" на Верди във Фестивалния комплекс... прекрасно преживяване... въпреки че не усетихме никаква химия между главните герои и, честно казано, поне за мен, се получи комично :)
Обаче Бетовен и неговата безсмъртна любима...
съчетани с 3-дневно гостуване на маминка и дядо в Шумен, с които посветихме вечерите само и единствено на разговори и спомени от преди... хм, повече от 50 години...
определено ме настройват на оптимистична вълна. С две думи и едно "е" - слънчево ми е :)
Импровизираната ми касичка, скрита под девет матрака в десети, се колебае каква да бъда следващата й цел - апартамент или къща?
Понеже искам да имам градина с краставици, царевица, дини, босилек и слънчогледи, клоня към къща. От друга страна никак не обичам щипалки, оси и попови прасета... и на всичкото отгоре нямам никакво желание да се уча да шофирам, още по-малко пък да шофирам, а идеята за няколко-месечно отшелничество не ми е чак толкова романтична.
Най-добре би било къща в гората в центъра на града. Но кой ще е този град с централна гора и чист въздух, където колите са (почти) табу?
Видях си кламерите-набори. Вече нищо не може да ме убеди, че съм млада.
Междувременно седмицата мина шантаво - с гонене на две ябълки по стълбите в 8 сутринта, леки физически натоварвания и първа среща с винтоверт на работа. Петък вечер продължи в духа на последната септемврийска седмица с "нощта на учените". Страхотна европейска инициатива, която цели да приземи малко самозабравилите се хора на науката и да им припомни, че на планетата има и други хора (и, дори да нямат по 5-6 титли пред името си, не са по-долу).
Та така... петък вечер бях на интересна "първа среща" с блогърка, която мисля, че и двете ще запомним с една широка усмивка. Започнахме от пред-предпоследния ред на горещата аудитория, която беше осветена от свещи, слушахме учените, гледахме ги и докато танцуват, пеят, свирят, рецитират, играят... и после се запихме в сладкарница... баш под звездите.
За финал в неделя направихме финален плаж. Може би. Най-хубавото време, в което вече няма "платени зони" с чадъри и цялото място на света е само за нас.
.JPG)
