"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 6 март 2013 г.

Аз съм против житейскаТА ситуация...

... да ти се разпаднат обувките, докато си навън.

2 пъти по-против съм да ми се случва 2 пъти за една зима. А дори не беше тежка зима.

Първият път "късметът" ме сполетя, докато си стоях на работа. В един момент на пода се появиха странни черни парчета. В следващия усетих странно течение. В по-следващия видях, че едната ми подметка се разпада на парчета. Това беше краят им. Мир на изкуствената им кожа.

Вторият беше тази вечер. За щастие само на едно кръстовище разстояние на вкъщи. Разбира се, пак имаше (вече не чак толкова странно) течение, опит за спъване и... това беше краят им.


(И да исках по-арт кадър нямаше да мога да направя.)

Общото между двата случая - стари обувки в черно.

Извод от ситуацията - време е за нови не-черни обувки, за по-сигурно в синьо или жълто.

Добрата новина на деня - рожденият ми ден още витае наоколо. Днес получих още 2 подаръка - нещо в синьо и нещо книжно. Досега рождените дни се проточваха цял февруари. От тази година явно започва нова традиция - цял февруари и март.

И вече си имам Пабло Неруда, заедно със 100-те нови начина да кажеш "обичам те"! Да не кажете, че не съм романтична.


Няма коментари: