Днес беше странен ден. В различни посоки. С различен привкус.
Днес почти свърши.
По неочакван начин.
Докато преобръщах за може би 3-ти път чантата си в търсене на ключове... и вадех за 2-ри път грешните... я видях...
... първата картичка, която пристига на новия адрес... подпряна върху общата пощенска кутия. Едно от най-сладките усещания на света. Трябва да си сложа собствена пощенска кутия... за много писма.
2 коментара:
Е, честито! Чувството наистина е хубаво, почти колкото да зарадваш някого с картичка. ;)
Права си. Това е дори още по-хубаво :)
Публикуване на коментар