Това обаче не е кулминацията на историята.
Докато готвих, прозорците се замъглиха. И естествено трябваше да си нарисувам нещо. Така се появи ЧовечеТо. Сладур и половина.
И това обаче не е кулминацията на историята.
Всеки път щом готвя и замъглявам прозорците, ЧовечеТо се появява. Винаги ухилено, без да му пука какво има в тенджерата.
И понеже е сладур и половина... и понеже е ухилен... и понеже (а може би най-вече) си има щръкнала коса и големи уши... нямам намерение скоро да мия прозорци. И без това си вали стабилно всеки ден ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар