Размразяването на един ледников период

Появи се отново.

Вече знам, че е добре. И, кой знае, може пък наистина един ден да успеем да бъдем приятели. Както си обещавахме.

Мисля, че и двамата осъзнаваме колко израстнахме в последните месеци. Искрено се надявам да бъде щастлив.

Появи се отново. Ден, след като навън всичко се събуди в ледени шушулки. 

Кратка история за вчера и точилката

Вчера извадих (не)забравената в шкафа точилка, която взех в пристъп на кулинарно вдъхновение преди... поне 3 месеца. И от вчера тя вече не е нова.

Вчера, отново в пристъп на кулинарно вдъхновение, разточих крекери с овесени ядки, овесени бисквити и направих третата през живота ми баница.

И край на кулинарната част.

Вчера си спомних нещо далечно. По-далечно дори от момента, в който взехме точилката от магазина. (А касиерката отбеляза, че явно агресивната ми страна ще излиза на бял свят.) Все още, усещането е като спомен от друг живот, от една друга история.

Вчера ми хрумна, че някога си имах неофициален план. (Всъщност колко планове и планчета имах преди... напр. да се пробвам да замина в Южна Америка на стаж към National Geographic.)

Неофициално си бях поставила за цел да се науча да приготвям всички онези любими хапвания, като баница, мусака, торта и т.н. Всичко онова, което мама умее да прави вкусно. За всеки случай, преди да стана мама.

Вчера върхът "баница" беше покорен.

А точилката още не е влязла обратно в шкафа.