Рими в 4 сутринта??? Не, това не съм аз

Докато вие спите сладко, някъде по земното кълбо се събужда нещастен човек с рима в главата.

Убедена съм, защото тази нощ дойде моят ред.

До вчера си казвах, че някъде по света съществуват жени, които не пишат поезия и не харесват котки.

Вече не съм толкова убедена... след като тогава имах предвид себе си.

Обаче се събудих тази сутрин... в 4. И съвсем самички (!) в главата ми подскачаха безсмислени рими, при това на английски. За началото (поне) виня предпоследния епизод на "Отчаяни съпруги". Което ми напомня, че трябва да намаля телевизията, докато съм във ваканция...

След час въртене в леглото се роди следната среднощна поезия (на която бебчо реагира с мощни ритници):

I love you ones, I love you twice
I love you more than (even!) fries

I need your face
To fill my (inner) space
So keep your trace

And if you like
To grab your bike
I'll come with you on a hike

But, if you choose,
To make me а goose
Then... the fault is whose?

I blame the fries
For all the cries
After the (unsuccessful) tries

And, shame you, pan
To give me such a pain
When I just need something plain

Like some fries with cheese
Beautiful, as summer breeze
And ice cream...
                       tries to freeze

Явно любовта се е намърдала навсякъде в града... не само из щандовете с картофи.