Приказка за волята: Как поничката се превърна в милинки?

Тъй.

Вече съм в отпуска. Толкова дълга, че й викам ваканция.

Последният път, когато бях в отпуска... не, всъщност тогава беше есен и историята е друга.

Предпоследният път, когато бях в отпуска, беше лято. Края на август. Докато се прибирах вкъщи, в пристъп на нелогичен ентусиазъм, се отбих в лошата-зелена-закусвалня-на-ъгъла-на-Пискюлиев-и-Бенковски-където-приготвят-най-вкусните-понички-с-шоколад. Ама от онези наистина вкусни и вредни... тумбести, без никакви фалшиви дупки, мазни и пълни с шоколад. Нещо, което ти се полага да хапнеш веднъж в живота си (максимум!). Е, аз си бях хапвала няколко пъти поред в рамките на месец-два.

Тъй.

Края на август си хапнах поредната забранена поничка. Беше си все така безсрамно вкусна. Не ги е срам готвачите от лошата-зелена-закусвалня-на-ъгъла-на-Пискюлиев-и-Бенковски-където-приготвят-най-вкусните-понички-с-шоколад! Обаче аз си казах "стига"! Следващата ще бъде поне след месец. Междувременно се заредиха какви ли не събития, истории и случки и идеята за поничка беше отложена за месец май.

Тъй.

От тогава до днес почти всеки ден по един или друг повод пътят ми минава покрай лошата-зелена-закусвалня-на-ъгъла-на-Пискюлиев-и-Бенковски-където-приготвят-най-вкусните-понички-с-шоколад. И винаги с едно око поглеждам как е положението. Поничките с шоколад ми се плезят безсрамно вкусни от витрината всеки ден. Респект към волята ми.

Тъй.

Вече трети ден съм в голямата отпуска. Днес пак изпаднах в пристъп на нелогичен ентусиазъм. По законите на Мърфи точно тогава минавах покрай лошата-зелена-закусвалня-на-ъгъла-на-Пискюлиев-и-Бенковски-където-приготвят-най-вкусните-понички-с-шоколад. И взех, че... влязох. Беше останала една. Тъжна и безсрамно вкусна поничка с шоколад. Нали помните - толкова мазна, че ви се полага максимум веднъж в живота. За щастие, пред мен имаше една баба. Ценна минута, в която се взех в ръце и изтръсках тъпия ентусиазъм далеч.

Тъй.

Огледах се на бързо да набележа най-малкото зло. Миниатюрни милинки на брой. Грабнах 5 и избягах.

Тъй, тъй. Остава още месец. Респект към волята ми.