Денят на голямото "СПИ МИ СЕ!"

От седмица започнахме да спим значително повече. Да си го кажем направо - Маичка ни разглези. Първо започна да заспива към 22 ч., после към 21:30, стигна дори до 20:30. И на няколко пъти успя да спи чак до 7.

Снощи пак заспа в прилично време, някъде към 22 ч., но с условието - да бъде по корем. При което непрекъснато я оглеждах дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. По някое време я обърнах по гръб и заспах. Тя пък се събуди. И цяла нощ си редувахме номерата - коремче, гръбче, манджа и пак отначало.

Станахме дружно в 7. Към 11:30 вече бях твърдо решена да легнем и двете. Изчаках я да заспи върху мен и "на бегом" (разбира се, тихичко и на пръсти) към спалнята. Сложих я, завих я и... продължи да спи. Тъкмо легнах до нея, завих се и... аха да помириша сладкия аромат на идващия сън... Мая се ококори, ухили и разплака. За части от секундата. Близнак!

Втори опит. Отново в хола. В момента, в който я гушнах и седнах в нея на дивана, заспа. Изчаках да заспи достатъчно дълбоко и отново "на бегом" тихичко на пръсти към спалнята. Сложих я, завих я, повторих няколко "шшшшш" за всеки случай и легнах. Тя продължи да спи. Аз пък се замислих дали да не стана и да помързелувам. Започнах да разсъждавам какво ми се прави и т.н. Междувременно заспах. И точно в най-сладката част от съня ми... Мая се събуди и ревна от раз.

Обратно в хола. Оказа се, че сме дремнали точно 15 минути. Пак я гушнах, седнахме двете на дивана и тя заспа моментално. След като усетих как ми се затварят очите, се зачудих дали няма вероятност да я изтърва насън. Затова... я оставих на дивана по коремче. Смятах да дремна и аз до нея. Но от толкова опити вече ми писна. А и я дебна... дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. Спи вече от час.

Пък на мен ми се спи. Но, ако сега затворя очи, ще се събуди моментално. Явно това е онази невидима, специална връзка между мама и бебе. Или законите на Мърфи в действие...