"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 28 август 2014 г.

Задължително ли е "бебешкото говорене"... от родителска страна?

Може да не съм виден поет, но свикнах да говоря в рими. Ежедневната ми комуникация вече включва изрази като "копче копче вкусно бобче, топче топче солетено снопче" или "сладко мече с готино елече"... нямат кой знае колко дълбок смисъл, но моят основен събеседник се залива от смях.

Сега се опитвам да се отуча от нещо друго, което някак дойде естествено - може би в резултат на бременността? Започнах да говоря нелепи неща в множествено число, като "ние се наспахме", "хапнахме", "почнахме да си лапаме пръстчето" и т.н. Проявата на солидарност може би е симпатична, стига да не се стигне до "напълнихме памперса"... например.

Обаче не мога да се пречупя да казвам разни умалителни като "пампи" и "биба". Настръхвам все едно някой дращи с нокът по дъска. И сега - да се боря ли със себе си или да хвърля Маичка в дълбокото с дългите думи?

Поредният ни (словесен) двубой

3 коментара:

Neizi_ss каза...

хахах - преди Яна да влезе в живота ни се чудех на майките, говорещи в множествено число - мислех, че се развива вид шизофрения ...абе с две думи бъзиках се ..., докато в един момент се усетих, че и аз правя същото ...и колкото и да премислям това, което искам да кажа, все още съм подвластна на нелепите ситуации като - акахме, папкахме, спинкахме и т.н. :) - и в рими говоря :)

Plamena Markova каза...

Хахаха, Нези, явно е неизбежно :))) А Яна е толкова прекрасна - нацелувай я от нас!

Neizi_ss каза...

ще ще - ама другата седмица, че съм заразно зло към днешна дата :)