"Ако едно тяло, наречено Пламито, си свали ластика, то друго, наречено Маичка, веднага се събужда."
Никога няма да разбера логиката.
Търпях, търпях, търпях непрекъснато вързаната си коса, докато г-ца бебе Мая не откри нова любима игра - да се протяга към челото ми и, тъкмо когато си помисля, че ще ме погали, да ме хване за косата и да дърпа ухилена. И така се оказа, че ластикът вече не е толкова важен и не ми пречи да си бъда непрекъснато рошава... със стърчащ от някъде перчем.
Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?
Аз?!
Или Маичка?!
Отговорът е Маичка, защото нейната буйна коса продължава да расте нагоре.
А аз най-после се постригах. И сега съм по-малко рошава с минимум една педя.
2 коментара:
Плами, сори, но Не можеш да биеш Маичка по рошавост! :D Пънкарчето ни то :))))
О, да, тя е моята гордост :)))
Публикуване на коментар