Важното не е, че гледа ТВ... да, бях си обещала да не й позволявам скоро... оказа се доста трудно. (Все още обаче имам надежда, че няма да яде шоколад, поне докато не тръгне на детска градина...) По-важното е, че си седи сама на шезлонга, хваща жабата за очите и нещо й бърбори. В един момент се досеща, че е сама и се обръща да ме намери. Щом ме види, се ухилва до уши и пак започва с жабата.
Обаче и това не е най-важното.
Преди малко... още преди рекламата на "Аз, проклетникът", излязох от стаята.
Щом се върнах
Мая ме погледна сериозно
няколко секунди по-късно се ухили до уши
проследи ме как се спирам на едно място и сядам на компютъра
който...
... и това е много важно...
е в нейното полезрение
и ми изпрати толкова дълбока и шумна въздишка на задоволство
че си казах "Никъде не мърдам вече, щом така й е спокойно"
После хвана жабата за ушите и пак започна да й бърбори.
Цялата тази идилия с шезлонга, ТВ-то, жабата, бърборенето, въздишките продължи цели 10 минутки. След това Мая си поиска отново играта с мама... да не би мама да се почувства пренебрегната. После хапна и заспа.
При цялата тази предиобедна идилия да видим какво ни очаква следобяд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар