"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 18 декември 2014 г.

Мъничка история за една щастлива въздишка

В момента Мая си стои на шезлонга, гушнала любимата си жаба. Почти като голям човек. Ако не броим факта, че не ми обръща никакво внимание, защото гледа заплеснато рекламата по Нова на "Аз, проклетикът", който ще пуснат събота вечерта. Всъщност... е точно като един голям-човек-който-ще-си-замълчим-че-е-татко-а-може-би-и-мама-ама-тя-не-си-признава.

Важното не е, че гледа ТВ... да, бях си обещала да не й позволявам скоро... оказа се доста трудно. (Все още обаче имам надежда, че няма да яде шоколад, поне докато не тръгне на детска градина...) По-важното е, че си седи сама на шезлонга, хваща жабата за очите и нещо й бърбори. В един момент се досеща, че е сама и се обръща да ме намери. Щом ме види, се ухилва до уши и пак започва с жабата.

Обаче и това не е най-важното.

Преди малко... още преди рекламата на "Аз, проклетникът", излязох от стаята.

Щом се върнах

Мая ме погледна сериозно

няколко секунди по-късно се ухили до уши

проследи ме как се спирам на едно място и сядам на компютъра

който...

... и това е много важно...

е в нейното полезрение

и ми изпрати толкова дълбока и шумна въздишка на задоволство

че си казах "Никъде не мърдам вече, щом така й е спокойно"

После хвана жабата за ушите и пак започна да й бърбори.


Цялата тази идилия с шезлонга, ТВ-то, жабата, бърборенето, въздишките продължи цели 10 минутки. След това Мая си поиска отново играта с мама... да не би мама да се почувства пренебрегната. После хапна и заспа.

При цялата тази предиобедна идилия да видим какво ни очаква следобяд.

Няма коментари: