Мина.
Край на избирането на подаръци и чуденето ще се зарадва ли... няма ли да се зарадва...
Край на напрежението дали всичко ще е готово навреме.
Край на размишленията колко може да издържи празничното тиксо върху хартията... преди да се разлепи (случи се да не изтрае повече от 5 минути под елхата).
Край на чакането по опашки пред офиса на Еконт.
Край.
И Коледа мина.
А Мая остана доволна, защото...
... на Бъдни сутрин... още към 9... спряха водата. Всичките ни планове заминаха и цял предиобед, обед, че и следобед с Вили я затрупахме с внимание...
... после пък опаковахме един подарък с хартия. Нея изобщо не я вълнуваше подаръкът, но шумящата хартия... оле мале... празник неземен!
... през тези дни получи толкова много подаръци... които ще разучава тепърва... но сега, на преден план беше играта с техните кутии... уха!
... но преди, преди, преди всичко най-голямата радост беше да види толкова хора, които я отрупват с внимание...
... и да я водим на нови места, където да види за първи път истински риби в аквариум и голям-пластмасов-син-заек-с-кола-морков... ей това е празник!
Няма коментари:
Публикуване на коментар