Първо
той продължава да настъпва късно... винаги след 23 ч.
Второ
той все така настоява да се случва при нас, а не в кошарата
Трето
той насочва спящия пръст на Мая със завидна точност я в някой-мамин-или-татков-нос, я в някое-мамино-или-татково-уше
Четвърто
той кара и Мая да се движи, така че по няколко пъти през нощта връщам едни малки непослушни краченца на мястото им... което уж не е върху възглавниците ни
Пето
той не спира да бъде непредсказуем
Миналата седмица Мая си изгради някакъв режим и към 6 ч, вече беше бодра, готова да бърбори и да играе. Което пък ни позволи да се върнем към един позабравен ритуал - да закусваме с Вили и да го изпращаме на работа.
Днес обаче Мая искаше да спи. Без значение, че звънна телефона. Без значение, че мих чиниите. Без значение, че някой някъде извади дрелката. Мая беше решена да спи - щом положението загрубееше, само започваше да се върти, докато си напипа биберона, лапваше го и продължаваше. Докато... не реших да си направя закуска. Ококоро се веднага. И сънят свърши... чак в 10:30 :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар