Решаваш, че ти се яде боб.
Два дена преди да станеш на 28.
Накисваш го от вечерта. На другия ден мъжът Вили ти прави палачинки. Бебето Мая е във вихъра си. Спите, играете, ядете, пак спите, пак играете и ядете палачинки цял ден по пижами... всички по семейному.
Бобът примерно си стои накиснат и чака ред.
Навън се стъмва. Сещате се да излезете... всички по семейному. Отивате на фризьор. Бебето Мая получава първото си филиране на бретон... в превод: фризьорката (почти с писъци) се опитва да поправи ексцентричните опити на мама да постригва :)
Бебето Мая хапва и заспива в колата.
Не ни се прибира.
Отбивка за бира.
Прибираме се някъде след 21.
Бобът чака. Гладни сме. Няма и хляб.
Бебето Мая е във вихъра си. Рита в шезлонга и вика радостно, докато се опитва да го задвижи.
Мъжът Вили слага да се пече в пекарната "бърз" хляб... 2 часа.
Аз се захващам с боба.
Решаваме с една манджа да утрепем няколко заека... в случая по-скоро прасета. Добавяме към него бекон и свински дроб... които също чакат кулинарния си ред. Няма по-добър момент от настоящия.
Слагам всичко в тенджерата под налягане и засичам 30 минути.
Междувременно бебето Мая се предава и заспива някъде след 23.
Половин час преди полунощ бобът с дроба и бекона са готови.
Минути преди полунощ е готов и хлябът.
Сипваме, сядаме и чакаме да стане 0:00.
Ставам на 28.
Гладна съм. Тъкмо ще изям първата си хапка...
... и бебето Мая се събужда.
Лягам до нея да я приспя.
Заспивам.
Събуждам се. Навсякъде е тъмно. Всички спят.
Пак заспивам.
На сутринта, докато другите още спят, изяждам паничката с боб... и дроб... и бекон... и пресен хляб.
Честит ми Рожден Ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар