"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 10 февруари 2015 г.

Чъ-ми-Ръ-Дъ!

Как се става на 28?

Решаваш, че ти се яде боб.

Два дена преди да станеш на 28.

Накисваш го от вечерта. На другия ден мъжът Вили ти прави палачинки. Бебето Мая е във вихъра си. Спите, играете, ядете, пак спите, пак играете и ядете палачинки цял ден по пижами... всички по семейному.

Бобът примерно си стои накиснат и чака ред.

Навън се стъмва. Сещате се да излезете... всички по семейному. Отивате на фризьор. Бебето Мая получава първото си филиране на бретон... в превод: фризьорката (почти с писъци) се опитва да поправи ексцентричните опити на мама да постригва :)

Бебето Мая хапва и заспива в колата.

Не ни се прибира.
Отбивка за бира.

Прибираме се някъде след 21.

Бобът чака. Гладни сме. Няма и хляб.

Бебето Мая е във вихъра си. Рита в шезлонга и вика радостно, докато се опитва да го задвижи.
Мъжът Вили слага да се пече в пекарната "бърз" хляб... 2 часа.
Аз се захващам с боба.

Решаваме с една манджа да утрепем няколко заека... в случая по-скоро прасета. Добавяме към него бекон и свински дроб... които също чакат кулинарния си ред. Няма по-добър момент от настоящия.

Слагам всичко в тенджерата под налягане и засичам 30 минути.

Междувременно бебето Мая се предава и заспива някъде след 23.

Половин час преди полунощ бобът с дроба и бекона са готови.

Минути преди полунощ е готов и хлябът.

Сипваме, сядаме и чакаме да стане 0:00.

Ставам на 28.

Гладна съм. Тъкмо ще изям първата си хапка...
... и бебето Мая се събужда.

Лягам до нея да я приспя.

Заспивам.

Събуждам се. Навсякъде е тъмно. Всички спят.

Пак заспивам.

На сутринта, докато другите още спят, изяждам паничката с боб... и дроб... и бекон... и пресен хляб.

Честит ми Рожден Ден!



Няма коментари: