за танцуващите (смешно) пеперуди в корема

от два дена е духнал един такъв пролетен вятър

той не духа никак силно

обаче главата ти се замайва с мисли за новата пролет

и новите неща, които ще пристигнат с нея

това винаги е най-вълнуващото време от годината

(мъничко по-вълнуващо дори от Коледа... съвсем мъничко по-вълнуващо даже и от рождения ден)

та духа си той

този лек и на пръв поглед невинен пролетен вятър

и ние с Мая се излюпваме най-после навън

и се разхождаме ли... разхождаме

а тя спи ли... спи

в количката!

няма по-хубаво нещо от промените

и да си по-дълго на въздух... особено на морски въздух

пък пеперудите да си танцуват смешно в корема

докато чакат пролетта

Невъзмутим като краставица*

Любимият коктейл на Джордж Клуни... в превод

В него има джин, ябълков сайдер, сок от червена боровинка, листенца мента и най-примамливото от всичко: нарязана на кубчета краставица

Пие ми се
Ако някой не ми направи безалкохолна версия до два дни, ще се утешавам с таратор

А сега, ако още беше модерно да си попълваме лексиконите, щях да напиша следното:

Какъв е твоят девиз?
Невъзмутим като краставица

(Пък някой ден може и да се окаже вярно)

Невъзмутима като краставица, дори когато разни крачета ти се катерят по главата

*Изразът "Невъзмутим като краставица" или Cool as a cucumber е въведен през 17 в. с комичната поема на британския поет Джон Гей "A New Song of New Similes". В нея поетът разказва за своята силна като горчица страст към една милейди със "задник, кръгъл като обръч", който дави своята мъка, пиейки като гайдар по цял ден. И си мечтае Моли да е поне мъничко мила с него... а той невъзмутим като краставица да има очи и за останалите жени. Чиста петъчна поезия.

(Забелязахте ли, че се появи цяла публикация, без да спомена Мая... опа)

Задължителният ритуал

повелява

поне 10 минути да се гъделичкаме и заливаме от смях преди сън.

Така са ме приспивали от... както се помня.

Така приспиваме и Мая.

Извинявайте, но на Брус Уилис му беше лесно...

... като екшън герой

Защото сценаристите му бяха позволили да отвръща на ударите, докато си умира бавно и трудно.

Когато се изправи срещу Мая,

а тя му се хили със 7 зъба... и тъкмо подаващо се 8-мо...

докато

го

дере,

скубе (не, че му остана коса),

хапе,

мачка,

рита,

вика му в ухото,

бърка му в носа,

мята се върху корема му,

захапва го за носа,

е тогава

ще го призная.

Иначе новините са повече от "вълнуващи":

в последната седмица Мая

най-после започна горе-долу да пие вода - при това не от бебешко шише с биберон, на който продължава да си гледа все така недоверчиво, а от нашите чаши;

опита от палачинките на татко;

хапна коричка от пица;

изяде няколко обикновени бисквити... плюс минус един милион трохи и парченца навсякъде;

започна да ръфа солети... Хрус-хрус... на който предварително сме махнали солчетата.

Чъ-ми-Ръ-Дъ!

Как се става на 28?

Решаваш, че ти се яде боб.

Два дена преди да станеш на 28.

Накисваш го от вечерта. На другия ден мъжът Вили ти прави палачинки. Бебето Мая е във вихъра си. Спите, играете, ядете, пак спите, пак играете и ядете палачинки цял ден по пижами... всички по семейному.

Бобът примерно си стои накиснат и чака ред.

Навън се стъмва. Сещате се да излезете... всички по семейному. Отивате на фризьор. Бебето Мая получава първото си филиране на бретон... в превод: фризьорката (почти с писъци) се опитва да поправи ексцентричните опити на мама да постригва :)

Бебето Мая хапва и заспива в колата.

Не ни се прибира.
Отбивка за бира.

Прибираме се някъде след 21.

Бобът чака. Гладни сме. Няма и хляб.

Бебето Мая е във вихъра си. Рита в шезлонга и вика радостно, докато се опитва да го задвижи.
Мъжът Вили слага да се пече в пекарната "бърз" хляб... 2 часа.
Аз се захващам с боба.

Решаваме с една манджа да утрепем няколко заека... в случая по-скоро прасета. Добавяме към него бекон и свински дроб... които също чакат кулинарния си ред. Няма по-добър момент от настоящия.

Слагам всичко в тенджерата под налягане и засичам 30 минути.

Междувременно бебето Мая се предава и заспива някъде след 23.

Половин час преди полунощ бобът с дроба и бекона са готови.

Минути преди полунощ е готов и хлябът.

Сипваме, сядаме и чакаме да стане 0:00.

Ставам на 28.

Гладна съм. Тъкмо ще изям първата си хапка...
... и бебето Мая се събужда.

Лягам до нея да я приспя.

Заспивам.

Събуждам се. Навсякъде е тъмно. Всички спят.

Пак заспивам.

На сутринта, докато другите още спят, изяждам паничката с боб... и дроб... и бекон... и пресен хляб.

Честит ми Рожден Ден!