11-месечна щурава му работа

Вчера от 9 сутринта съм отворила прозорчето с "Нова публикация".

През това време Мая

5 пъти дойде до мен, изправи се върху крака ми и започна да ме гледа с оня-поглед-на-котарака-от-Шрек

събори на земята половината си простряни (и все още мокри) дрехи и започна да се въргаля в тях

успя да измести нарочно поставените прегради пред шкафа, пълен с какво ли не, докопа кутия с клечки за уши и почна да ги мята наоколо

научи се да отваря едното чекмедже на секцията и да върви напред и назад, докато се държи за него... и 2 пъти си затисна пръстчетата на дясната ръка... за щастие толкова леко, че втория път хич не го отрази

натика се под масата в кухнята, изправи се и откри, че не може да се измъкне права от там... драма драма драма

хвана се за вратичката на пералнята и, докато се опитваше да се изправи, я отвори и Мая тупна на земята

след това се сети първо да отвори вратичката, после да надникне какво има в пералнята

докопа една бутилка с бира, която търкаля и гони през цялата стая

междувременно положението стигна 3 пъти до безутешен плач, който борихме с хранене, опит за приспиване (все неуспешни), преобуване... което помогна, след като докопа пакета с мокрите кърпички и почна да си ги вади една по една

по някое време успяхме да излезем на разходка... въпреки не много приятното време навън

накрая стигнахме до вечерята и приспиването

още по-накрая на деня и аз се оказах легнала до Мая и даже успях да почета книга... по някое време само помня, че Вили ми прибираше книгата и фенерчето, подпряно върху мен, след като аз явно съм заспала.

Днес прозорчето с "Нова публикация" е отворено от 8 сутринта.

През това време Мая

си разпиля всички шапки и шалове

опита се да се покатери по чекмеджетата в кухнята, при което отвори най-горното (ама разбира се) и тупна на земята

отново намери бирата и я гони из стаята

за разнообразие докопа химикал и... го гони из стаята

изяде всички трохи на масата, останали от закуска... докато я държах в мен... в опит поне за малко да не е на земята (и да не се ядосва в кошарата)

слезе 2 пъти успешно от дивана... и 1 път неуспешно от шезлонга... който пък в момента преоткрива за "четене на книга" или по-скоро: "мамо, аз ще я хвърлям, а ти ще ми я носиш"

стигнахме само до 1 безутешен плач, който след хранене доведе до сън.

И така, ден по късно, в 11:57 мога най-после да кажа:

с 11-месечно бебе не само, че не е скучно, а даже си е много забавно, на моменти леко ужасяващо, но няма нищо общо със стреса, умората и тегавата обстановка в началото... когато малкото човече единствено спи, яде и плаче... и не ще и да чуе за игра

минаваме на летен режим

и вече изобщо не ни се стои вкъщи

имаме голям напредък с количката и Мая вече се вози будна, неплачеща и несърдита :) зяпа с интерес хората, сочи с пръстче кучетата, опитва се да докопа всичко наоколо, понякога бърбори на врабчетата или на плюшената оса, закачена пред нея... оказа се обаче, че, когато й писне, вече може да се изправя в количката и явно ще се наложи скоро да й слагам купищата колани, които до сега дискретно пренебрегвах... ентусиазмът ми е нулев към всякакви такива ограничителни мерки... ама какво да се прави

докато все още се оглеждаме и ослушваме какви първи обувки за ходене да й купим, Мая си кара навън по чорапки... което не е никаква драма, защото тя и не върви, ако няма секция или диван под ръка... но пък се оказа, че най-после г-ца бебето се радва на люлките и даже прави смешни опити сама да се засилва :)

в разгара на пролетта, еуфорията така се носи из нашия въздуха, че най-после осъществихме вземането на Вили от работа... подвиг, за който се каним от 8-9 месеца... планът е прост (и имаме цяло лято да го доосъвършенстваме) - следобед приготвяме нещо за вечеря, опаковаме го, слагаме го в количката (най-после ползваме за нещо "багажника"!), започваме издирването на минимално разбития маршрут в тотално разбития град, вземаме Вили, отиваме в Морската градина, сядаме, хапваме, пийваме, продължаваме разходката до вкъщи и се прибираме към 21 ч.

Първият Великден с Мая

Често с Вили се смеем колко хитро нещо е природата - гениален е ходът да направи бебето толкова сладко и невинно... че да му прощаваш всичко. Не стига това, ами и първите месеци... въпреки недоспиването, глада и носталгията по личното време за глезотии... родителите са умилостивени и от концепцията за първия момент. Общо взето, всеки ден има по един такъв.

Днес даже се събраха три - Мая за първи път смени закуската си и от култовата попара премина на кус кус (изненадващо, без никакви възражения); за първи път незабелязано изпълзя до кухнята при мен и започна да си играе с 2 стъклени бирени бутилки; и за първи път изпълзя, отново незабелязано, до единственото ни растение в стаята, бръкна в саксията и лапна голяма буца кал. Цял ден получавах следпразнични подаръци :) 

Но преди този днешен Велик ден

отбелязахме

първия Великден с Мая.

Програмата за нея беше пълна - купища, направо тонове внимание, особено от леля/ кака, която си дойде от Германия... и немския чичо, който й донесе (първия) дървен чук. В момента Мая е в такава еуфория, че не мога да й измъкна лъжицата от ръцете, докато удря с нея чинията. Добре, че не е Коледа и не правим опити да честваме тиха и свята нощ. 

В духа на празника, направихме козунаци. Убедена съм, че един ден Мая, също като мен, ще открие, че е пристрастена към аромата, който се разнася от фурната. Полагаме основите на традициите. 

Тази година с Вили си направихме "съревнование"... човекът срещу машината... или: той прави козунак в хлебопекарната, а аз - нали съм си ретро - действах на ръка. Не сме се карали... просто достигнахме до компромис и ядохме от всичко :) Признавам, че неговият много вървеше на закуска със салам. Та козунакът на Вили се замеси, втасва, меси, втасва и т.н. и изпече към 2 ч. сутринта в събота. А аз тепърва чаках моето тесто да втаса. Мая заспа след неочаквано събуждане към 1, Вили заспа също... вече успокоен... а аз си останах сама в кухнята. Да ме прощава машината, но няма такъв кеф като пипането и оформянето на тесто с ръце, особено на спокойствие през нощта (когато не се налага да дебна дали Мая яде пръстта на горкото растение). До 6 ч. сутринта работата си течеше толкова динамично, че нямаше нито кога да седна, нито кога да си помисля за доспиване. В момента, в който най-после легнах, се будих поне 3 пъти... стресната, че "изгорих козунаците!" Добре, че Мая и Вили бяха така мили да поспят до 10 ч. 

С доста добра организация, успяхме да стигнем към обяд до мама и татко, където последва семейно съботно боядисване на яйца. Мая беше толкова ентусиазирана от яйцата и боите, до които не я пуснахме да се доближи, че се заигра под масата :) 

Единственият "великденски гаф" се случи в последния момент, когато бях наумила да направя импровизирани козунаци за Маичка... без захар, без мляко и без яйца. Оказа се, че фурмите, които планирах да ползвам като подсладител, са заминали. Сега в шкафа има нови и тази седмица ще предстои този кулинарен опит. За протокола - Мая опита от домашните козунаци, но само 2-3 хапки. Разбира се, че й хареса :)

следпразничните остатъци