"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 30 април 2015 г.

11-месечна щурава му работа

Вчера от 9 сутринта съм отворила прозорчето с "Нова публикация".

През това време Мая

5 пъти дойде до мен, изправи се върху крака ми и започна да ме гледа с оня-поглед-на-котарака-от-Шрек

събори на земята половината си простряни (и все още мокри) дрехи и започна да се въргаля в тях

успя да измести нарочно поставените прегради пред шкафа, пълен с какво ли не, докопа кутия с клечки за уши и почна да ги мята наоколо

научи се да отваря едното чекмедже на секцията и да върви напред и назад, докато се държи за него... и 2 пъти си затисна пръстчетата на дясната ръка... за щастие толкова леко, че втория път хич не го отрази

натика се под масата в кухнята, изправи се и откри, че не може да се измъкне права от там... драма драма драма

хвана се за вратичката на пералнята и, докато се опитваше да се изправи, я отвори и Мая тупна на земята

след това се сети първо да отвори вратичката, после да надникне какво има в пералнята

докопа една бутилка с бира, която търкаля и гони през цялата стая

междувременно положението стигна 3 пъти до безутешен плач, който борихме с хранене, опит за приспиване (все неуспешни), преобуване... което помогна, след като докопа пакета с мокрите кърпички и почна да си ги вади една по една

по някое време успяхме да излезем на разходка... въпреки не много приятното време навън

накрая стигнахме до вечерята и приспиването

още по-накрая на деня и аз се оказах легнала до Мая и даже успях да почета книга... по някое време само помня, че Вили ми прибираше книгата и фенерчето, подпряно върху мен, след като аз явно съм заспала.

Днес прозорчето с "Нова публикация" е отворено от 8 сутринта.

През това време Мая

си разпиля всички шапки и шалове

опита се да се покатери по чекмеджетата в кухнята, при което отвори най-горното (ама разбира се) и тупна на земята

отново намери бирата и я гони из стаята

за разнообразие докопа химикал и... го гони из стаята

изяде всички трохи на масата, останали от закуска... докато я държах в мен... в опит поне за малко да не е на земята (и да не се ядосва в кошарата)

слезе 2 пъти успешно от дивана... и 1 път неуспешно от шезлонга... който пък в момента преоткрива за "четене на книга" или по-скоро: "мамо, аз ще я хвърлям, а ти ще ми я носиш"

стигнахме само до 1 безутешен плач, който след хранене доведе до сън.

И така, ден по късно, в 11:57 мога най-после да кажа:

с 11-месечно бебе не само, че не е скучно, а даже си е много забавно, на моменти леко ужасяващо, но няма нищо общо със стреса, умората и тегавата обстановка в началото... когато малкото човече единствено спи, яде и плаче... и не ще и да чуе за игра


4 коментара:

Violka-Antevasin каза...

:D :D :D
Хахаха Луда работа!

Plamena Markova-Koleva каза...

Дали е от "възрастта", дали е от зодията :D

Eli каза...

Страхотна е! А като чета, се задъхвам - от къде вадят тази енергия и в опит да остана аз спокойна, защото днешният ми ден приличаше на твоите, само че не бях толкова радваща се като тебе :(

Plamena Markova-Koleva каза...

Ели, явно силите им идват от ЕГН-то. Ти имаш двама героя, така че твоите води са по-дълбоки... мълча си ;)