Едно краче се подава две седмици преди 1-я рожден ден :)

Времето се затопли и за обедната/ следобедната дрямка на Мая извадихме по-леката пелена.

Зелена, с костенурки и меченца, на която пише "Аз обичам татко". Същата, с която я изписаха, след като се роди. Пелената от т.нар. "комплект за изписване".

(Забележете, че... още преди да се роди... сме орисали Мая да е татковата глезанка)

Та с тази пелена покривахме Мая в по-хладните дни през лятото... а те не бяха никак малко, после и през есента.

Пък сега й се подават крачетата. По някое време намирам пелената метната настрани, Мая вдигнала ръцете и запратила крачетата на различни посоки.

Лятото вече се усеща вкъщи.

Освен, че пелената от изписването вече е мъничка,

бебето-на-почти-годинка

се оказва пълно с куп други изненади...

например току що Маичка за първи път успя самичка да свирне с дървената свирка на мартенското човече с големия нос (което все още е най-ефикасното средство за моментално спиране на плача след цапване на главичката някъде или прискрипване на пръстчетата с чекмеджетата на секцията)... забавното е, че до скоро започваше да плаче от страх като чуе свирката... после й стана интересно да я държи... пък сега си я намери някъде, седна на земята и започна да си свири с нея.

Така че,

въпреки че в неделя видях на календара колко малко остава до рождения й ден,

не ми е носталгично...

напротив,

с всеки изминал ден става още по-забавно и интересно,

осъзнатите усмивки са все повече,

смехът е все по-лесно постижим (става и само като й покажеш пръстче :)),

вече раздава шумни целувки,

милва,

пее,

танцува,

спи в кошарата,

не се буди през нощта,

вчера даже гризна първото си кюфте

и т.н.

Сега еуфорията е в обмислянето и тестването на тортата, която ще може и Мая да яде на 1-я си рожден ден.