"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

събота, 9 май 2015 г.

Г-ца бебе Мая отива на село

В края на миналата година маминка и дядо ни направиха един голям подарък - къщата с двора на село... за да имат Мая и компания къде да играят на чист въздух.

С Вили си бяхме поставили за цел да правим градинарски календар, по който да се ориентираме кога какво да правим. Моите усилия се изчерпаха май само до купуването на всички градинарски списания, които видях... и прочитането на част от тях. Абсолютен аматьор съм. За разлика от Вили, който се оказа доста по-напред.

Обзети от ентусиазъм, вчера отидохме да си засадим предварително подготвените разсади от два вида тиква и малко царевица.

Мама, татко, Мая, количката на Мая, тикви и царевица пътуват към село.

Мама, татко, Мая, количката на Мая, тикви и царевица отварят входната врата.

И, разбира се, навсякъде има трева... дали не беше по-висока от Мая :)

Мама, Мая и количката на Мая тръгнаха на разходка из село...

а татко, тиквите и царевицата останаха да се борят.

По някое време се върнахме да правим компания на Вили.

И... като истински дами... с Мая седнахме на чергата-за-пикник-която-преди-година-и-половина-открихме-в-един-магазин-втора-употреба-и-от-тогава-е-винаги-в-колата-готова-за-изненадващ-пикник.

Мама, татко, Мая, без количката на Мая подишахме чист въздух, заедно с няколко тикви и царевица.

Мая беше във възторг, че най-после никой не й забраняваше да къса и хвърля на поразия... и видя сметката на част от тревата :)



Мая с първите си обувки
В историята трябваше да присъстват и краставици, но тревата ги уплаши и отидоха в Шумен :)

2 коментара:

Detelin Markov каза...

Последната снимка ми харесва.

Plamena Markova каза...

Радвам се.