"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Г-ца бебе Мая върви

Вчера след вечеря.
Докато разчиствах, гледам Мая се изправи в средата на кухнята и смело тръгна напред. Без никой да я държи, без да се подпира за нищо. Прекоси половината кухня и част от хола. По средата на (този толкова дълъг път в моите очи) видя, че я гледам... викам си "ей сега ще клекне и ще почне да пълзи"... но не, видя ме, ухили се и продължи напред. Щом стигна края на стаята, се спря, клекна и мина в режим пълзене. Така отиде в другия край на хола. След което се изправи и тръгна да върви към мен.

Признавам си, че това е първият момент, който искрено ме умили... усетих се, че едновременно се заливам от смях и ми иде да пусна поне една сълзичка. Ей така, от вълнение и радост.

Хич не ми и хрумна да се протегна за апарата и да я снимам.

Днес обаче се сетих. Взех го, казах на Мая "хайде, ела при мен" и тя, учудващо, за първи път ме послуша и дойде :)



Тъкмо да се почувствам специална и... видях каква била целта.


Всъщност това беше вторият ни опит за снимки днес. При първия нито един кадър не се фокусира върху нея... за каква скорост на Мая само си говорим, а :))))





2 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Хахахаха тазманийското дяволче вече И проходи :)))) "Пази се свят - идааа!" :D

Plamena Markova каза...

Ей сега стана страшно ;)