"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 26 юли 2015 г.

прощъпулната Мая

понеже традициите са ни тъмна Индия,

някак в последния момент разбрахме, че

дошло времето да правим на Мая прощъпулник

"Стана ли време да избирам професия?!"

в четвъртък започнахме да го мислим

в петък вечерта направихме първите покупки,

а вчера към 21 ч. спешно притичахме до Метро

първоначалните ни планове се поизмениха,

заради липса на време,

така че замислените домашни мъфини с плодове и домашни бонбони "Рафаело"

останаха за някой друг повод

вместо тях накупихме готови сладкиши

и,

разбира се,

царевица - любимото лакомство в момента на Мая

оказа се, че такива екстри като декорация за прощъпулник

не сме измислили нито ние, нито китайците

и,

въпреки цялото ми желание,

не открихме в нито един бебешко-детски магазин

плюшени обувки, стъпчици от плат, салфетки на краченца или нещо друго, напомнящо веселата традиция

(но пък и сега има светещи тикви и маски за Хелоуин ;)

и,

понеже мама-с-други-думи-аз е луд ентусиаст и напоследък няма никакво желание да спи,

събота срещу неделя през нощта се хванах да рисувам разни обувки и надписи

така в неделя все пак успяхме да докараме нещо като декорация

другата идея беше да придадем по-цветен вид на бялата покривка,

по която щяхме да търкулнем питката,

с... крачетата на Мая

идеалният вариант беше да й намажем крачето с боя (безвредна, за рисуване с ръце)

и тя ентусиазирано да тръгне по покривката

реалността се оказа различна -

Мая тъкмо беше станала и толкова й се ядеше, че две не виждаше

в резултат - тръсна два пъти крак върху покривката,

колкото да напръска капки,

и категорично отказа да върви :)

та се наложи да фалшифицираме стъпките й...


неочаквано за нас,

толкова стриктно спазихме традициите,

че аз (в ролята на мама) омесих питката,

осигурихме предмети за професиите,

с които не си беше играла преди,

нахранихме я порядъчно преди Големия Избор

(за да не грабне питката, вместо играчките)

и какво се случи?

в сюблимния момент,

когато търкулнахме питката

по бялата покривка на цветни крачета,

и Мая се изправи пред всички + фотоапарат и камера...


мъникът отказа да върви

мина известно време, докато я убедим да отиде към дивана

щом преодоля първичния страх от работа :)

веднага грабна...

мишката


след това грабна моливчето, хвана тигана, разгръща книжката, взе гаечния ключ, свири на малкото пиано, направи глобуса на топка...

единствено лекарските слушалки категорично не бяха уважени, дори и с поглед


но мишката си остана фаворит за деня


6 коментара:

Nezzo каза...

Щя правим програмист! Направо лична гордост, че ще има още една дама в моят клуб!

Plamena Markova каза...

Много сте, силни сте... вече и с Мая ;)

Violka-Antevasin каза...

Е как... :))) дъщеря на баща си ;))
Сладуранка.

Plamena Markova каза...

Татковата глезанка :)

Eli каза...

Кампютерджийка - то сега всичко е на компютър, да не говорим за след 20години, така че ако не сте го нарекли много стриктно, може да е всичко.... добре се ориентира детето :)

Plamena Markova каза...

Така е, Ели... светът е в ръцете й, пък където се ориентира един ден :)