ще се окаже
жълтата люлка на площадката до нас.
До сега нищо друго не я е омаяло толкова силно.
Дори и кафявата люлка до нея.
Не.
Хуква право към жълтата.
Ако е заета и е твърде наложително да седне на кафявата,
не отделя поглед от човечето,
което се люлее на нейната.
В момента, в който човечето стане,
Мая се пуска, вдига ръце и чака да я пренесем на жълтата.
А щом решим да тръгваме...
о, целият квартал научава за това...
започват едни писъци, един сърцераздирателен плач,
дърпане, клякане, мятане и т.н.
В най-добрия случай
я люлеем, докато започне да се унася и да й се затварят очичките.
Задължително - на жълтата люлка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар