"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 27 август 2015 г.

с Мая четем

макар и трудно, оказа се възможно да четеш с едно Майче в къщата :)

обикновено вечер, щом тя заспи.

всъщност това са ми едни от най-любимите минути - 

хем се отнасям нанякъде,

хем заспивам след това почти неусетно.

за щастие, имаме любима книжарница, в която 

не само има мнооооого книги,

не само можем да влезем с количката,

но и вътре е достатъчно просторно, за да вървим...

бонус - на крачки от морето е, което я прави част от ежедневния ни маршрут.

***
щом се събудихме тази сутрин, направихме обиколка на сутрешните блокове

(разочароващо е, че това лято нямаше дори и седмица, в която да излязат във ваканция и да ни освободят от идиотското си и депресиращо присъствие)

минах моментално през

бтв, където се вайкаха, че Бербатов нещо страда,

нова, където коментираха колко е зле българският генофонд,

и,

за щастие, 

отидох на бнт -

само там си струваше да се спре човек.

така разбрахме за инициативата 




веднага отбелязах датата в календара на таблото в кухнята - 

редом  до всички рождени дни и годишнини,

да не забравим догодина.

***
организирахме се и отидохме към книжарницата.

щом Мая се наспа, 

седнахме тримата (почти четиримата) 

на пейка... близо до морето...

и се посмяхме още на първите страници от новата стихосбирка в библиотеката ни:

"Вече чувствам аз:
нещо става със нас
и със нашата връзка сърдечна.
Този трик не е нов,
една вечна любов
да излезе не толкова вечна."

обожавам Валери Петров. определено това е моят тип поезия :) 

***
Мая тъкмо заспа. 

а аз успях да стигна няколко странички нататък:

"Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе някакъв стар инвалид,
слезе дама приятна на вид,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:

- Часовникът й - той си рече, -
часовникът е виноват,
часовникът й все ни пречи,
понеже все върви назад!

И весело сред есента
той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея. 
Слезе някакъв млад офицер,
слезе дама с чадъра си чер,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:

- Дъждът навярно - той си рече, -
дъждът забавя тез коли,
дъждът й пречи и добре че
не идва, щом като вали!

И весело сред есента
той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе момък със смешно лице,
слезе пътник със чанти в ръце,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:

- Събранието - той си рече, -
събрание тя има днес,
събрание, и то далече,
и то започваше във шест!

И весело сред есента
той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе толкова много народ,
слезе целият градски живот,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:

- А може би - тогаз си рече, -
а може би - си рече той, -
а може би тя нещо вече,
ах, нещо вече, боже мой!

И тъжничко сред есента
той тръгна, свирейки с уста."



4 коментара:

Detelin Markov каза...

Голямо четене ще има да чете Мая ако водиш този блог още 17 години?

Че скоро даже два ще станат май :)

Plamena Markova каза...

Ще съчетавам новините в един блог, Доди... спокойно ;)

Violka-Antevasin каза...

Харесаха ми тези две, които си публикувала на Валери Петров :)

Plamena Markova каза...

неговият стил е прекрасен... несериозно-сериозен