обикновено вечер, щом тя заспи.
всъщност това са ми едни от най-любимите минути -
хем се отнасям нанякъде,
хем заспивам след това почти неусетно.
за щастие, имаме любима книжарница, в която
не само има мнооооого книги,
не само можем да влезем с количката,
но и вътре е достатъчно просторно, за да вървим...
бонус - на крачки от морето е, което я прави част от ежедневния ни маршрут.
***
щом се събудихме тази сутрин, направихме обиколка на сутрешните блокове
(разочароващо е, че това лято нямаше дори и седмица, в която да излязат във ваканция и да ни освободят от идиотското си и депресиращо присъствие)
минах моментално през
бтв, където се вайкаха, че Бербатов нещо страда,
нова, където коментираха колко е зле българският генофонд,
и,
за щастие,
отидох на бнт -
само там си струваше да се спре човек.
така разбрахме за инициативата
веднага отбелязах датата в календара на таблото в кухнята -
редом до всички рождени дни и годишнини,
да не забравим догодина.
***
организирахме се и отидохме към книжарницата.
щом Мая се наспа,
седнахме тримата (почти четиримата)
на пейка... близо до морето...
и се посмяхме още на първите страници от новата стихосбирка в библиотеката ни:
"Вече чувствам аз:
нещо става със нас
и със нашата връзка сърдечна.
Този трик не е нов,
една вечна любов
да излезе не толкова вечна."
обожавам Валери Петров. определено това е моят тип поезия :)
***
Мая тъкмо заспа.
а аз успях да стигна няколко странички нататък:
"Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе някакъв стар инвалид,
слезе дама приятна на вид,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:
- Часовникът й - той си рече, -
часовникът е виноват,
часовникът й все ни пречи,
понеже все върви назад!
И весело сред есента
той тръгна, свирейки с уста.
Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе някакъв млад офицер,
слезе дама с чадъра си чер,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:
- Дъждът навярно - той си рече, -
дъждът забавя тез коли,
дъждът й пречи и добре че
не идва, щом като вали!
И весело сред есента
той тръгна, свирейки с уста.
Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе момък със смешно лице,
слезе пътник със чанти в ръце,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:
- Събранието - той си рече, -
събрание тя има днес,
събрание, и то далече,
и то започваше във шест!
И весело сред есента
той тръгна, свирейки с уста.
Той я чакаше сам,
той я чакаше там,
дето свършва тролея.
Слезе толкова много народ,
слезе целият градски живот,
но я нямаше, нямаше нея...
Тогава дойде му идея:
- А може би - тогаз си рече, -
а може би - си рече той, -
а може би тя нещо вече,
ах, нещо вече, боже мой!
И тъжничко сред есента
той тръгна, свирейки с уста."
4 коментара:
Голямо четене ще има да чете Мая ако водиш този блог още 17 години?
Че скоро даже два ще станат май :)
Ще съчетавам новините в един блог, Доди... спокойно ;)
Харесаха ми тези две, които си публикувала на Валери Петров :)
неговият стил е прекрасен... несериозно-сериозен
Публикуване на коментар