Ха ха
Почти бях повярвала преди месец, когато Ради спеше по цял ден и... о, изненада!... по цяла нощ в болницата. С нормалните събуждания за хапване. Изобщо нямах представа как плаче, всъщност дори не й бях чувала гласчето няколко дни. За разлика от Мая, която още като се роди опищя цялото отделение... и продължи по цяла нощ, докато бяхме там. Но пък тогава тя спеше в обща стая с други бебета, докато Ради успях да я "прикрия" в стаята и не я дадох за нито една нощ (1:0 мама срещу системата).
Щом се прибрахме вкъщи, човечето продължи да спи. По 3 часа! Будеше се да хапне и отново заспиваше. Нямахме никакъв проблем да обръщаме обичайното внимание на Мая и да убиваме ревността й в зародиш.
А с гласчето на малката Ради се запознахме още първата вечер вкъщи. Рев, рев и пак рев. Предвиденото място на кошчето в спалнята бързо се измести към хола. Така още от първата нощ, до сега, двете с нея спим/ будуваме/ разхождаме се в хола. Откакто открихме как да борим коликите, вече 3 седмици тя спи по цяла нощ на дивана, върху мен.
Добрата новина е, че заспиването чак към 2 отмина и вече сме стигнали до блажения час от 23:30... 0:00.
Освен че спим на дивана, заобиколени от куп възглавници + кошчето до нас, другата традиция през изминалия месец стана да слушаме радио 1 рок при второто хапване към 3 ч. и приспиването след това (до към 4 ч.). Също както беше с Мая, виждам, че и Ради се успокоява на Пинк Флойд и се усмихва на Металика... да, добри са ни децата :)
И, поредната прилика с Мая като бебе - нулево внимание към биберона. Дори нещо повече - веднага го плюе и се сърди. Отказахме опитите.
Месец по-късно Ради спи повече през нощта и все по-малко през деня. Упорито върви по стъпките на Мая и предпочита да разглежда наоколо, докато я носим. Или да спи върху мама... или татко.
Колкото и да е мило и сладко, определено този месец никак не мина неусетно. Също, както беше и с Мая :)
***
Докато успея да напиша всичко това, минаха 5 часа, през които:
Ради се събуди 5 пъти, 5 пъти се приспиваме, заспива върху мен и се буди в кошчето.
Мая игра, хапна, опитахме 1 приспиване в спалнята, което... аха да бъде успешно... и Ради се събуди в хола и започна да плаче.
Събрахме се отново всички в хола - гушкане, приспиване, забъркване на тесто за соленки (цък), будене, пак приспиване, печене на соленки...
Мая се заигра с една моя гривна, при което я скъса и пръсна топчета из цялата стая.
След това отвори "забранения кухненски шкаф", извади оцета и опръска стената.
Мая е все така будна и в момента ме държи за палеца на лявата ръка, а междувременно играе.
Ради отново се събуди.
Соленките вече са изпечени.
***
Минаха 6 часа.
Ради беше преобута и нахранена. Докато траеше традиционното сърдене при смяната на памперса, Мая танцуваше радостна на Ъпсурт.
 |
| насред целия хаос, музиката действа отлично |
Вече хапваме соленките.
2 коментара:
"Лудницата е пълна",- моля потърсете си друго място хахаххаха.
Всичко това ми се прожектираше в главата, като забавно филмче на ЗАБЪРЗАН каданс, :D в който всяко човече се върти в своята си действителност и вселена, а мама се върти обгрижваща всички вселени, забързано. :))) Весело е.
Неуморима си, не знам от къде я черпиш тая енергия! :* :*
Вио, от мисълта, че към 18-19 ч. Вили се прибира :D
Публикуване на коментар