Когато седмицата е с краката нагоре

Едва 3-ти ден, а ние тотално изтрещяхме.

Ако Ради заплаче, Мая го приема като предизвикателство и започва да плаче два пъти по-силно.

Ако Мая заплаче, Ради се събужда веднага и приема на свой ред предизвикателството да заплаче.

Сълзи се леят на килограм.

Писъци да искаш.

А да имам свободна ръка тези дни е истински лукс - в 90% от времето държа и приспивам Ради с едната ръка, докато Мая ме е хванала за другата и ме води към кухнята да търсим нещо, което й се хапва.

Вече втори ден Мая така и не успява да заспи през деня, защото си губи биберона - я зад нейната кошара, я зад нашето легло. В резултат - следобедът прелива от нерви, писъци, плач и сълзи.

Днес им казах "стига".

Пуснахме музика, сложихме Ради да лежи на дивана за разнообразие, извадихме дълбоко скритата торба с фулмастри и други цапащи пособия, хванахме едно шишенце с боя за рисуване с ръце, постлахме пода и нападнахме жертвата - кошарата за игра.

В момента и двете са кротки - Ради рита във въздуха в такт с Криско и Сантра, а Мая храни мечока с банан.

в наша защита - боята лесно се мие с вода, но пък кошарата беше толкова скучна