"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 10 ноември 2015 г.

Руската салата като терапия

Вчера беше един от онези дни...

... когато успяваш да хапнеш за първи път в ранния следобед,

... когато по-малкото бебе вкъщи решава, че следобедът ще плаче с всички сили, ако мама го остави или реши да седне,

... когато по-голямото бебе решава да се включи в "хора на сърдитите бебета", щом стане от следобеден сън,

... когато късният следобед премине в едно безкрайно преобличане и сменяне на памперси,

... когато по-малкото бебе спи, а всички останали сядате да вечеряте и... аха... да грабнеш първата хапка... то се буди гладно,

... когато към 23:30 ч. всички най-после заспят, а ти започваш тепърва да вършиш всичко, което не успя през деня.

Днес трябваше да бъде различно.

Ради спеше кротко сутринта, така че закусих с Мая. Дори реших да си пробвам късмета и й пуснах "Маша и Мечокът", а аз взех "Стражите! Стражите!" на Тери Пратчет... книга, която чета от седмици, а съм едва на 56 страница... Най-после ми стана интересна и... аха да се засмея... Мая усети, че пропуска нещо. Накратко - последва рев и тръшкане в желанието си да вземе книгата. Станахме от масата. Ради се събуди от шума.

Започна поредното безкрайно преобуване и преобличане.

Докато сменях памперса на Ради, Мая се качи на дивана до мен. В момента, в който се обърнах да я видя, вече се беше изправила и засилила напред... при което се озова на земята с главата напред. От няколко седмици това беше най-големият ми страх. Случи се. Поплака малко в мен, дръпна се и продължи да щурее ухилена из вкъщи. Преди час пак се успокоявахме след падане, за щастие не от дивана. На челото й периодично се появяват червени петна, които до следващото падане вече са изчезнали.

От 10 ч. нататък денят потръгна кротко и приятно.

И следобедът взех решение - ще правя руска салата.

Започнах да режа дребно дребно дребно картофи, кисели краставички, яйца, шунка. През това време Ради си спеше спокойно, а Мая пръсна куп малки листчета за бележки из стаята и се впусна в предизвикателството да ги изрисува всички.

Час по-късно се чувствам бодра и освежена. Може би това е усещането след спа (според любимия ми сайт "Как се пише?" "спа" се пишело с малки букви)? Бонусът при мен е, че и вечерята е почти готова.

След като Мая за първи път опита руска салата, легна да спи.

Ради също все още спи.

При толкова спане наоколо, съвсем се чувствам като на спа.


"Тук има нещо съмнително..."

Мая е ядосана, след като нацели кисела краставичка

Арт маслини

2 коментара:

Violka-Antevasin каза...

:))) Хахахах страшен поглед - "Ти шегуваш ли се с мен, мамо!" а Хелоуин мина ;) И аз така гледам, ако ми се наложи да ям руска салата :D един от малкото хора съм, които не обичат руска салата (и баница също)! Но пък ще изям маслинките - нях нях нях

Plamena Markova-Koleva каза...

Хаахаха, хей близнаци! И тя обра маслините :D

(ама пък много обича баница)