"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 17 ноември 2015 г.

кантарЪт

Уж аз ще отслабвам, 

а Мая измъкна кантара днес... 

който беше скрит дълбооооко под секцията,

естествено.

След като сутринта закуси,

а Ради хапна и заспа отново,

се възползвах от спокойствието

и започнах да подреждам насам-натам.

Докато сгъвах завивката на Мая в спалнята,

чух едно тропане, тракане, суркане, пъшкане.

На бегом отидох до хола.

И видях Мая - извадила кантара,

качила се е върху него и

марширува на едно място -

явно очарована от шума на подметките. 

Разбира се, широката усмивка беше залепена на лицето й.

Върнах се спокойна в спалнята.

Щом подхванах да оправям нашето легло,

тупур-тупур,

дойде при мен с кантара.

Остави ми го пред краката.

Небрежно отклоних поканата й

и се насочих към хола.

Тупур-тупур,

Мая дойде отново с кантара.

Този път взех фотоапарата.

Щом разбра, че ще има снимки,

веднага се качи и ухили...

и забрави, че искаше и мама да се претегли.

Ако не друго, най-после разбрахме колко тежи :) 


Няма коментари: