а Мая измъкна кантара днес...
който беше скрит дълбооооко под секцията,
естествено.
След като сутринта закуси,
а Ради хапна и заспа отново,
се възползвах от спокойствието
и започнах да подреждам насам-натам.
Докато сгъвах завивката на Мая в спалнята,
чух едно тропане, тракане, суркане, пъшкане.
На бегом отидох до хола.
И видях Мая - извадила кантара,
качила се е върху него и
марширува на едно място -
явно очарована от шума на подметките.
Разбира се, широката усмивка беше залепена на лицето й.
Върнах се спокойна в спалнята.
Щом подхванах да оправям нашето легло,
тупур-тупур,
дойде при мен с кантара.
Остави ми го пред краката.
Небрежно отклоних поканата й
и се насочих към хола.
Тупур-тупур,
Мая дойде отново с кантара.
Този път взех фотоапарата.
Щом разбра, че ще има снимки,
веднага се качи и ухили...
и забрави, че искаше и мама да се претегли.
Ако не друго, най-после разбрахме колко тежи :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар