"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 29 декември 2015 г.

Първата хрема и биберонът Стефчо

Поискахме от дядо Коледа театър и обяд край морето,

а вместо това

получихме -

хрема.

За всички.

В неделя сутринта нослето на Мая потече... за първи път, ако не броим кратките почти незабележими потичания покрай излизане на някое зъбче.

Вчера следобед двамата с Вили се присъединихме към хора на "смъркащите нослета",

Тази сутрин се оказа, че и нослето на Ради се обажда от време на време.

Дано утре положението изглежда по-розово.

Ще звъним на лекарката за напътствия, защото сме невежи в лекуването на бебчета.

Междувременно се "глезим" с топли душове, супи, разтривки... и най-важното: вълнени чорапки, плетени от маминка, много гушкане (въпреки че Мая почти не спира да тича насам-натам) и успокоение с новата магическа светеща пръчка.


Другата година ще причакам дядо Коледа и ще му дърпам ушите.

***
За бебе-Ради-архива:

Изненадващо, отново в неделя, 27 декември, Ради не изплю биберона. Вече официално влезе в употреба за повече от секунда на ден (когато й даваме капките витамин Д). Днес дори успя да се приспи с него. Ще го приемем за добра новина, въпреки че не съм любител на бибероните. И понеже се случи на Стефановден, го кръстихме "биберона Стефчо". Продължаваме да си общуваме с Ради и прибягваме до него само в крайни сънливи случаи.


понеделник, 21 декември 2015 г.

Третата коледна игра е за цялото семейство

Нарекохме я "Пощата на Дядо Коледа се озова в нашия хол".

Идеята дойде покрай чуденето какво да си подарим за празниците. Така се появи решението - пощенска кутия за желания под елхата.

Засега се възползвахме двамата с Вили.

(Предизвикваме още един специален човек, който получи коледен лист за писмо до Дядо Коледа, да изпрати желанията си в нашия хол ;)

Мая пък се забавлява с любимите си занимания, организирани около коледен сценарий - рисуване върху лист, мушкане на лист в дупка, вадене на лист от кутия, показване на Ради... и отново.

Въпреки че са още малки за истински писма до Дядо Коледа, е начало на една забавна семейна традиция.








петък, 18 декември 2015 г.

Втората коледна игра кръстихме...

... "Украси, полей, подмятай елхата".

След като Мая вече разопакова и огледа какво има в повечето подаръци от първата коледна игра, дойде време да се изправим срещу табуто "Бебетата далеч от елхата". Затова им дадохме една :)

***
Цялата история с елхата започна още през октомври, когато се замислих какви са вариантите при едно любопитно и бързо човече като Мая вкъщи. За първи път нямаше да имаме истинско дръвче, затова ни трябваше подходящ празничен заместител. Първоначалната идея беше да оформим такава от зелена прежда и да закачим на стената. Когато се сетихме, че всъщност няма за какво да я закачим, минахме към план Б - елха от филц. Просто и лесно - беше нужно само голям лист филц, голямо парче картон, копчета, игла, конец и тиксо.

***
Снощи бях решила, че ще легна рано. Но щом Мая заспа малко след полунощ, последващото миене на чинии и събиране на играчки ме разсъни окончателно. Към 1 ч. беше ясно, че сега е моментът да направя нещо коледно.

И така се появи малкото копие на елхата ни от филц с останалите парченца от голямата. За по-забавен бебе-ефект си има пълнеж от нарязани на лентички рекламни брошури.

Мая я забеляза почти веднага, щом се събуди. Премина през дърпане на вече закачените играчки, опити да ги откача и закача. По някое време измъкна от някъде лейката си и отиде да я полива. И, разбира се, не позволи да се задържи покрай Ради.

***
Когато казах "Покажи на Ради елхата", с надеждата да се заиграят двете, Мая скочи от дивана, отиде до голямата елха и й я посочи. После се върна, качи се обратно на дивана и пак си взе малката.









Единственият недостатък на играта е, че днес ми се спи :)

сряда, 16 декември 2015 г.

С две бебета на "почивка"

***
Преди 2 години на 13 декември "се взехме" официално.

***
Миналата година около 13 декември Мая за първи път вдигна температура - за щастие, оказа се, че 5 зъбчета са на път да излизат. Въпреки това нямаше как да организираме празненство, различно от това да сме си вкъщи и да я гушкаме, докато й мине.

***
Затова тази година решихме, че ще се пътува.

Каквото ще да става, Ради щеше да получи първата си почивка на планина.

Нищо, че новата ни семейно-голяма кола претърпя инцидент месец преди това.

Нищо, че за малко да посегнем към фонд "пътешествия", за да я оправим.

Нищо, че се оказа, че къщата, на която сме хвърлили око, вече е заета.

Нищо, че с Вили се разболяхме седмица преди заветната дата.

Беше решено - тази година, на 13-и, ще се пътува.

***
12-и декември премина във финални покупки, правене на списъци "Да вземем за Мая", "Да вземем за Ради", "Да вземем за нас", "Непременно да вземем", "В никакъв случай да не забравим!" и т.н., събиране на багажа, опити за подреждане наоколо, къпане на бебета, къпане на нас, приспиване на бебета, приспиване на нас и т.н.

На 13-и с Вили станахме по тъмно... някъде след 6... за да успеем да пием по един чай/ кафе, да закусим, да завършим багажите, той да пренесе към колата по-голямата част и... най-важното - да събудим бебетата, преди да са успели да се наспят. Идеята, разбира се, беше да тръгнем с две сънливи човечета, които веднага да се унесат в колата.

Към 9 успяхме да тръгнем.

Колата се беше превърнала в детско царство - играчки, тефтери, химикали, дрънкалки навсякъде. Плюс органайзер, закачен на седалката пред Мая, и зареден с вода, солети, бисквити и салфетки. Оказа се голямо удобство за мен и успокоение за нея - всичко й беше на една ръка... или един крак... разстояние.

След като хапна закуската, Мая се унесе и се присъедини към вече спящата Ради.

Двете проспаха целия път.

2:0 за нас.

Пристигнахме в Елена към 12:30.

Подранихме с час и половина от времето за настаняване. Кой да очаква, че няма да се наложи да спираме я за хранене на Ради, я за разтъпкване на Мая, я за смяна на някой памперс?

Спряхме в Йовчевата къща и веднага ни посрещнаха с лекичък смут и обещание, че започват да приготвят стаите.

Мая вече риташе и се мяташе нетърпеливо на седалката.

На свой ред, Ради нададе гладен вой до небесата.

Последва бързо мобилизиране - Мая излезе с Вили от колата и започна да гони котките в двора, докато аз храня Ради.

Спокойствие.

Слънце.

Пълна идилия.

Докато...

в двора не влезе едно голямо рунтаво куче, с което Мая реши, че не иска да си играе и се скри обратно в колата.

Ради пък напълни памперса. И нададе следващия вой до небесата.

Бързо преобуване на задната седалка и отново всички се озовахме на слънцето навън.

Междувременно, стаите бяха готови и ни поканиха вътре.

Оказа се, че къщата имаше над 200-годишна история и собствениците се бяха постарали да запазят атмосферата. 

Определено шокът на деня бяха стълбите, които водеха към стаите... високи и стръмни... поне на пръв поглед, особено с две бебета. (На втория ден вече бяхме свикнали с тях, но до последно бяхме мнооого внимателни, докато носим Мая и Ради. Мая изобщо не си и помисли да опита да се качва или слиза сама.) Но май това беше единственият недостатък.

Предимствата на мястото, което избрахме, се оказаха:

стаята за 4-ма, където спокойно се настанихме да спим, без да се чудим дали някое бебе няма да се изтупурка някъде :)

дървото... навсякъде... усещаше се, че сме в планината

отоплението в цялата къща... изобщо не се наложи да търсим в коя от всички торби сме прибрали пантофите на Мая

но,

най-вече,

механата с камина на първия етаж,

която беше само за нас,

и гостоприемните домакини,

които ни приготвяха закуски и вечери,

сервираха ни

и съвсем дискретно и ненатрапчиво ни оставяха на спокойствие. 

Беше толкова перфектно да имаме възможност да хапваме, да се занимаваме с бебетата през това време, а и стаята ни да бъде близо, без да се налага да готвим и мием чиниите :) 

Бонус точка - домакините готвят много вкусно.

Втора бонус точка - едната ни домакиня предложи на няколко пъти да вдигне и пренесе Мая по стълбите... даже и го направи :) 

Трета бонус точка - не само, че в механата имаше коледна украса, но и част от нея Мая получи като подарък. 

Четвърта бонус точка - къщата предлага конна езда. Засега не се престрашихме, но кой знае... може би следващия път?





Новина на седмицата - Ради за първи път хвана дрънкалката и си подрънка сама, докато се смее на постижението си :) 

вторник, 8 декември 2015 г.

Първата коледна игра - в действие :)

Много е хубаво

малкият човек все още

да не яде шоколади и

да не разбира от подаръци.

Тогава Коледа-та

са игрите.

Ето и първата идея

(тествана и одобрена от Мая),

която си нарекохме

"Дядо Коледа носи подаръците":

подготвихме импровизиран чувал, пълен с малки подаръчета, кола с отварящ се багажник и къща с дупки на покрива.

Идеята е да извадим подаръците от чувала, да ги пъхнем в колата, да ги откараме до къщата и да ги спуснем през... дупките на тавана :)