"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 19 февруари 2016 г.

"Тихо, мама е на уебинар"

В понеделник на електронната си поща получих покана за уебинар.

След (да речем) кратко осмисляне на тази нова за мен дума,

разбрах, че ме канят на онлайн семинар.

Темата "Собствен дом или живот под наем?",

както и представянето на лектора

Мирослав Запорожанов е бивш брокер на фондовата борса, а понастоящем е сериен интернет предприемач.

ме наведоха на гъделичкаща не-мамешкото-ми-Аз мисъл -

тук няма да се говори за бебета :)

Записах се веднага.

Толкова се ентусиазирах, че го отбелязах в календара.


8 часа.

Започнах да мечтая как четвъртък сутринта Мая и Ради ще поспят до късно, така че да успея стриктно да изслушам всичко.

Два дена по-късно получих писмо от лектора, което завърши с ключовото "Поздрави и до утре вечер!"

Върнах се обратно на страницата на уебинара, която отброяваше оставащото време, за да видя измамното 8... pm.

За малко да се размина с уебинара... събитието на седмицата.

Все пак, оставих отворена страницата.

***
Снощи.

Хапнахме, преобухме бебетата, нахраних Ради и в 19:50 вече бях пред лаптопа.

Мая предпочете да остане до мен, на столчето си за хранене.

20:00

Лекторът се появи.

Мая веднага се оживи и започна да му маха.

Първите му думи тя ги посрещна с бурни овации и възгласи "бавуу".

Вили усети на къде отиват нещата и ми донесе слушалки.

Щом Мая получи тефтер и химикал, се отдаде на рисуване и временно изгуби интерес.

Аз пък се отдадох на финанси.

***
20 минути по-късно Мая щурееше наоколо и периодично минаваше да хвърли по някоя усмивка на слушалките.

30 минути по-късно Ради изгуби доброто си настроение. Дойде при мен за пробно хапване. Отказа.

60 минути по-късно Мая отново седна да рисува на столчето.

Ради дойде пак при мен да се гушкаме и... да играе с кабела на слушалките.

90 минути по-късно Мая хапваше сухари. А Ради вече спеше във Вили.

Малко преди 22 ч. уебинарът приключи.

Близо 2 часа разговор за пари, инфлации, проценти, загуби... Кой да повярва, че подобно разнообразие  ще ми хареса толкова :)

***
За награда - накрая Мая получи слушалките, които толкова искаше цяла вечер.

Сложих й ги на ушите, тя ги свали веднага с "Не, не!" и ми ги върна обратно, сочейки да ги сложа аз.

Помаха отново на лектора и му каза "Кай, кауу" ("Край, чао").

4 коментара:

Violka-Antevasin каза...

На мен автоматично ми заглъхват ушите, като чуя думите - "пари", "финанси", "инфлация", "проценти" - нещо в главата ми нашепва - "скука", "досадно", "отекчително" :) А ти си издържала 2 часа - ужас. :))))) Може би лекторът е бил омайващо добър в лекцията си ...??

Plamena Markova-Koleva каза...

Темата ми беше интересна :) А и все пак съм завършила икономическа гмназия... та не ми е толкова чужда материя... всъщност ми беше интересно да си припомня това-нова.

(Под секрет - от тази година си припомням счетоводството и следя домашните финанси ;)

Plamena Markova-Koleva каза...

Пък клавиатурата е почнала да ми яде буквите... тц тц... Мая!

Violka-Antevasin каза...

:))))))))