"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

29

***
Когато бях на 10, се появи една традиция:

за рождените дни татко ни подаряваше стихотворение,

а мама - торта. 

Е, разбира се, и на другите подаръци се радвах :) 

***
10

Отново ще празнуваме, мое скъпо момиче, 
святото тайнство на сътворението,
тортата ще заблести с десет свещички вече,
десет пламъка ще огреят деня на рождението.

Колко бързо изминаха тези десет години...
Още пазя вълнението от първите думи изречени,
още помня първите стъпки, плахи и неуверени -
вечно живи да са скъпите спомени са обречени.

Как неусетно детето в теб се променя, 
не само за игри невинни днес си мислиш,
тъгата на сираците приемаш като твоя,
готова си с тях всичко свое да споделяш.

По детски несъзнателно ти се предпазваш
от бурята, около нас и в нас, бушуваща,
приятелството като защитен щит поставяш,
за да спасиш частица от човечността умираща.

Стоя си до креватчето ти и те гледам,
насън усмихваш се щастливо вече,
сякаш надежда във усмивката съзирам...
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,
                       мое пораснало момиче!

***
11

Единайсет години 
пламъчето ти свети,
единайсет години 
с обич светла засети.

Единайсет надежди,
сбрани в ярък букет,
украсяват деня ти
по маршрута поет,

с единайсет върха,
изкачени догоре,
а орлето в теб пърха
все напред и нагоре.

***
12

Слънчев лъч отзарана
се усмихва на всеки.
Малък Сечко се радва,
че е вече десети.

Днес за мама и татко,
като че няма промяна,
но момиченцето ни малко
е израсло сякаш за двама.

И 12 искрици пламтящи,
в мразовития февруари,
ни напомнят: след 4 нощи
ще празнува и любовта ни.

***
13

Тестове, уроци и оценки,
редове изписани и сметки...
И дори на датата рождена
няма отдих, тъй си уморена.
А пък в този зимен февруари
ден десети слънчицето гали.
Ех, как иска ти се да се влюбиш,
с обич да заспиваш и се будиш.
Е, така е, ти си в нова възраст вече,
че ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ
                     са това, човече!

***
Подаръците "без пари" винаги са добра идея.

По случай 29-я си рожден ден,

вчера си подарих преживяването да снимам бебетата, докато спят и се разбуждат.

Докато ме гледаха лекичко сърдито, им обяснявах:

"Мама има рожден ден. Днес ще я целувате."

Е, целуваха ме. Цял ден. По различни причини (убедена съм, че Ради по-скоро се опитваше да ме изяде).




 







3 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Колко прекрасно! Браво на баща ти.
Тъжно е че има хора, които не могат да проумеят, че едно стихотворение, може да стопли душата понякога, много повече от скъп подарък!

Plamena Markova-Koleva каза...

Защото те не са получавали ;)

Ето на - аз другите подаръци вече не ги помня.

Violka-Antevasin каза...

Повярвай ми и да получат - не го оценяват! Не го носят в себе си, не знаят стойността на такъв жест.