Когато бях на 10, се появи една традиция:
за рождените дни татко ни подаряваше стихотворение,
а мама - торта.
Е, разбира се, и на другите подаръци се радвах :)
***
10
Отново ще празнуваме, мое скъпо момиче,
святото тайнство на сътворението,
тортата ще заблести с десет свещички вече,
десет пламъка ще огреят деня на рождението.
Колко бързо изминаха тези десет години...
Още пазя вълнението от първите думи изречени,
още помня първите стъпки, плахи и неуверени -
вечно живи да са скъпите спомени са обречени.
Как неусетно детето в теб се променя,
не само за игри невинни днес си мислиш,
тъгата на сираците приемаш като твоя,
готова си с тях всичко свое да споделяш.
По детски несъзнателно ти се предпазваш
от бурята, около нас и в нас, бушуваща,
приятелството като защитен щит поставяш,
за да спасиш частица от човечността умираща.
Стоя си до креватчето ти и те гледам,
насън усмихваш се щастливо вече,
сякаш надежда във усмивката съзирам...
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,
мое пораснало момиче!
***
11
Единайсет години
пламъчето ти свети,
единайсет години
с обич светла засети.
Единайсет надежди,
сбрани в ярък букет,
украсяват деня ти
по маршрута поет,
с единайсет върха,
изкачени догоре,
а орлето в теб пърха
все напред и нагоре.
***
12
Слънчев лъч отзарана
се усмихва на всеки.
Малък Сечко се радва,
че е вече десети.
Днес за мама и татко,
като че няма промяна,
но момиченцето ни малко
е израсло сякаш за двама.
И 12 искрици пламтящи,
в мразовития февруари,
ни напомнят: след 4 нощи
ще празнува и любовта ни.
***
13
Тестове, уроци и оценки,
редове изписани и сметки...
И дори на датата рождена
няма отдих, тъй си уморена.
А пък в този зимен февруари
ден десети слънчицето гали.
Ех, как иска ти се да се влюбиш,
с обич да заспиваш и се будиш.
Е, така е, ти си в нова възраст вече,
че ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ
са това, човече!
***
Подаръците "без пари" винаги са добра идея.
По случай 29-я си рожден ден,
вчера си подарих преживяването да снимам бебетата, докато спят и се разбуждат.
Докато ме гледаха лекичко сърдито, им обяснявах:
"Мама има рожден ден. Днес ще я целувате."
Е, целуваха ме. Цял ден. По различни причини (убедена съм, че Ради по-скоро се опитваше да ме изяде).
вчера си подарих преживяването да снимам бебетата, докато спят и се разбуждат.
Докато ме гледаха лекичко сърдито, им обяснявах:
"Мама има рожден ден. Днес ще я целувате."
Е, целуваха ме. Цял ден. По различни причини (убедена съм, че Ради по-скоро се опитваше да ме изяде).
3 коментара:
Колко прекрасно! Браво на баща ти.
Тъжно е че има хора, които не могат да проумеят, че едно стихотворение, може да стопли душата понякога, много повече от скъп подарък!
Защото те не са получавали ;)
Ето на - аз другите подаръци вече не ги помня.
Повярвай ми и да получат - не го оценяват! Не го носят в себе си, не знаят стойността на такъв жест.
Публикуване на коментар