"Няма, няма, няма, няма" или историята за две бебета и Баба Марта

Вече минава полунощ.

Ради заспа преди 10 минути и мога да кажа -

в момента всички спят.

Снощи историята беше различна -

по това време Мая, изпълнена с енергия, сипваше "чай" във всички нейни чашки,

разпределяше "манджа" във всичките си чинийки и,

най-важното,

непрекъснато даваше на Ради да опитва с вече класическото "Какооо".

Не мога да повярвам, че някой ден ще настъпи моментът, в който Мая ще разбере, че всъщност каката в семейството не е Ради... 

И така - снощи по това време Мая беше пълна с енергия, а на Ради взе да й се доспива.

Докато я преобувах, започна да плаче.

На момента Мая дойде до нея, започна да я милва по челцето и настоятелно да повтаря

"Няма, няма, няма, няма"

Ради се успокои веднага. Даже се усмихна.

Все по-често наблюдавам как двете започват да общуват по техен си начин.

И винаги има нежност - дори и да им се спи, и да са криви, и да ме скубят, и да се опитват да ме хапят, и да ме ритат... помежду си са внимателни и взаимно се успокояват.

Колкото и да ми се спеше снощи,

и колкото и да ми се спи и сега

(защото с Мая си легнахме към 2 и 30, а в 7 вече нямах търпение да стана да връзваме мартеници),

знам, че ще ми се спи и утре,

но няма никакво значение -

решението да "подарим" на Мая една мъничка усмихната Ради се нарежда в "топ 3" на най-отличните ни хрумвания.

***
Посрещнахме баба Марта. Тази година, също както и миналата, беше още по-специален ден.

Този път Ради беше тази, която се запозна за първи път с идеята за "баба, която не е твоята баба, но всъщност... пак ти е баба, ама друга баба".

С Мая започнахме подготовката от предния ден и направихме "мартенско венче" за входната врата. Нейната роля, естествено, беше да сготви в тенджерката си всички остатъци от бялата и червена хартия, от която изрязвахме форми и ги украсявахме с прежда. Да... сготви и бяло-червени спагети от преждата. Тзи сутрин го закачихме.

А Ради премина през куп вълнения:

запозна се с мартениците отблизо

запозна се с миналогодишния мартенски човек с големия нос, който Мая обожаваше

запозна се с балона-Маша.

След толкова вълнения - накрая заспа (за 10 минути).

Междувременно, от сутринта Мая започна да слага мартеници на любимите играчки.

Цял ден мартеници имаше навсякъде и за всеки.

Но, в крайна сметка, празник или не, и този ден завърши с

"Штола! Штола! Ам! Ам! Дай! Дай!"