"Ради, изплези се"

С тази невинна реплика комуникацията с най-малката дама вкъщи премина на съвсем друго ниво.

Всичко се случи преди 2 дни, когато Ради гледаше дядо, по нейния си сериозен начин.

Той реши да я разсмее и се изплези.

А тя взе, че му отвърна.

После толкова й хареса, че не можеше да се спре.

***
По-късно, докато вечеряхме, решихме да покажем новото умение.

"Ради, изплези се... Ради, хайде де... изплези се."

Тц.

Ради гледа сериозно и не ще.

Двамата с Вили обаче не се отказваме - седим край нея и не спираме да се плезим.

Опитваме се да привлечем и Мая към каузата.

"Мая, изплези се... Мая, хайде де... изплези се."

Тц.

Мая ни гледа и се хили.

На 4-тото подканяне замахва към нас, кокетно с пръстче, което трябва да значи отказ. И за всеки случай добавя "Не, не, не".

Пет минути по-късно:

ние не сме се отказали да се плезим.

Ради най-после ни дава широка усмивка и...

... опа... вади езиче.

Щастлива е.

Не спира да ни се плези.

Включва се и Мая.

В един момент всички седим край масата на вечеря и взаимно се плезим.

***
Вчера плезенето продължи.

Вече официално общуваме с големия малък човек

(на който преди седмица му излязоха първите 2 зъба и днес за първи път успя да ме ухапе :).