Всичко се случи преди 2 дни, когато Ради гледаше дядо, по нейния си сериозен начин.
Той реши да я разсмее и се изплези.
А тя взе, че му отвърна.
После толкова й хареса, че не можеше да се спре.
***
По-късно, докато вечеряхме, решихме да покажем новото умение.
"Ради, изплези се... Ради, хайде де... изплези се."
Тц.
Ради гледа сериозно и не ще.
Двамата с Вили обаче не се отказваме - седим край нея и не спираме да се плезим.
Опитваме се да привлечем и Мая към каузата.
"Мая, изплези се... Мая, хайде де... изплези се."
Тц.
Мая ни гледа и се хили.
На 4-тото подканяне замахва към нас, кокетно с пръстче, което трябва да значи отказ. И за всеки случай добавя "Не, не, не".
Пет минути по-късно:
ние не сме се отказали да се плезим.
Ради най-после ни дава широка усмивка и...
... опа... вади езиче.
Щастлива е.
Не спира да ни се плези.
Включва се и Мая.
В един момент всички седим край масата на вечеря и взаимно се плезим.
***
Вчера плезенето продължи.
Вече официално общуваме с големия малък човек
(на който преди седмица му излязоха първите 2 зъба и днес за първи път успя да ме ухапе :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар