След 2 нощувки на СПА в Пещера,
днес се прибрахме и Вили обобщи:
"Така и не спа на това СПА".
Определено това беше "почивка", която ще помним дълго.
***
Започна обещаващо... рано в петък,
когато се качихме на влака за Шумен с мама, Мая и Ради.
Второ пътуване на Мая, първо за Ради и... първо за мен след доста дълга пауза.
Мисля, че се вълнувах също, колкото и тях.
Беше прекрасно пътуване.
На тръгване от гарата
Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка,
докато Мая махаше и викаше "Чао, чао, Вана!"
Час и половина по-късно стояхме на гарата в Шумен.
Ради гледаше с широко отворена от учудване устичка,
докато влакът тръгваше,
а Мая махаше и викаше "Чао, чао, влакче!"
След работа, вечерта Вили се присъедини към нас, натоварил куп багажи в колата... само за 2 нощувки...
***
В събота сутринта отпътувахме към следващата спирка близо до Пловдив.
На писта "Дракон" присъствахме на Национален събор на Клуб Форд.
Едно интересно събитие, организирано видимо с голямо желание, което обаче ще остане в моите спомени с... 2 пощурели бебета, които на моменти бяха извън всякакъв контрол.
Започна се още преди Пловдив, когато двете едновременно отказаха да си седят по местата, покатериха се върху мен и започнаха да пищят с цяло гърло. В момента, в който слязоха от колата и се озоваха насред безброй малки камъчета, настроението се върна. До момента, в който не решиха да се замерят с камъни.
В опит да ги опазим се разходихме и открихме трибуни. Уж се настанихме да гледаме състезание... и двете решиха, че искат да се катерят.
Първата глътка въздух дойде от съпругите-ентусиастки, които бяха организирали детски кът с балони, бои, фулмастри, моливи и т.н. Мая се сблъска за първи път с водните боички и го удари на водно рисуване. Толкова се увлече, че изля цялата си чашка с вода на масата и намокри рисунките на останалите деца, които пък се бореха за награда "Най-добра рисунка". Казахме набързо "чао, мерси" и се изнизахме.
Следващата глътка въздух дойде със спирка за обяд и "бапчето". Докато двете бебета хапваха кебапчета, всичко беше наред. Щом се нахраниха обаче, започнаха писъците и борбата за играчки. Казахме набързо "чао" и се изнизахме от заведението.
Насочихме се към Пещера.
Разбира се, Мая и Ради тъкмо заспаха, когато се оказа, че сме стигнали хотела -
Домейн Пещера. Настанихме се, те се разсъниха и бързо излязохме отново в опит да ги изморим.
Ето и уроците, на които ни научиха тези 2 дни:
1. Колкото и да се разхождаме, колкото и площадки да обикаляме, ранното заспиване и следобедният сън си остават мираж.
2. Няма по-голяма сила от солетите. Помагат при синдрома "реват, пищят, без да знаят защо". А напоследък са и предпочитано средство на Ради за закачки с другите.
3. При добро желание човек може да има СПА и в собствената си баня. Мая и Ради бяха във възторг да се "къпят" в мивката, докато играят със сапунчетата.
4. Атракциите са по-забавни, когато са безплатни. За първи път оставихме Мая да играе в кола. Накрая решихме да сложим левче, за да я зарадваме. В момента, в който колата тръгна, Мая изхвърча от нея ужасена. За да не отиде левчето на вятъра, сложихме вътре Ради. На нея пък взе, че й хареса.
5. И най-изстраданият урок - в никакъв случай 4 човека, от които единият е на почти 1 г., а другият - на 2 г., не трябва да се съгласяват на стая с 2 единични легла. Дори и при уговорката, че ще получат кошара. Това не попречи двете да спят на едното единично легло, заобиколени от кошарата и столовете и... аз в опит да будувам 2 нощи, за да ги пазя да не паднат или едната да не отиде върху другата.
Но пък палачинките край басейна за закуска са добра компенсация. Особено, когато установиш, че и Мая, и Ради ги хапват.
6. Последните километри от пътуването към вкъщи винаги са най-дълги.
