"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 22 юли 2016 г.

Когато не си в настроение и прибегнеш до "женските съвети"...

... рядко се случва нещо добро.

***
В неделя Ради вдигна температура за първи път.

И понеже нямаше други симптоми, решихме, че идват нови зъбчета.

До вторник спря да вдига температура.

Но така и не се успокои.

Продължи да се буди на всеки половин - един час през нощта.

Резултатът - засега само 1 ново зъбче за Ради и 5 нощи с по 2 часа сън за мен.


***
Този следобед съвсем ме хванаха и мързелът, и лошото настроение.

И се сетих -

всички жени, които видимо обожават да се грижат за външия си вид,

съветват -

когато не си в настроение,

се нуждаеш от "разкрасителна процедура".

Единствената цяла процедура, която ми хрумна, че мога да си приложа,

докато Ради е будна,

беше да се лакирам.

А и имах лак, който ме чакаше още от предната толкова дълбока емоционална дупка - преди 10 месеца, докато всички чакаха Ради да се роди, а тя се мотаеше.

***
Намерих лака.

В сигнално... червено... или цикламено.

И се лакирах.

арт снимка със стария фотоапара, който Мая упорито опитва да съсипе

Единственото, за което не помислих, е, че

Ради за първи път ме видя с цветни нокти.

И се оказа, че това е нещо... което задължително иска да хване.

И хвана.

Докато лакът още нямаше и намерение да изсъхва.

Прилежно го обра с прсътче и тръгна да пълзи,

оставяйки сигнално червени или цикламени следи по пода

и,

размазвайки допълнително лака по ръчичката си.

Забравих и мързела, и лошото настроение.

Хванах се да чистя и пода, и нея, докато не е почнала да си лапа ръчичките.

На Ради пък й стана много забавно.

И, без да се усетим, измислихме нова игра -

преследва ме и се опитва да ми хване лакираните нокти.

В момента съм вдигнала крака на стола,

а Ради се опитва да се покатери :)



вторник, 19 юли 2016 г.

Прахосмукачката и пълзящото бъдеще на Вселената

Въпреки че Ради пълзи от броени дни,

с всеки изминал час става все по-смела и бърза.

Докато в началото пълзеше, за да стигне някоя играчка,

вчера я наблюдавах как ги подминава,

устремена към новите цели -

кабели,

ютията,

работещата гореща фурна,

кофата за боклук,

терасата,

обувките.

Реших, че,

ако поставя всички налични столове на стратегически места,

няма да се налага непрекъснато

да хващам буболечката Ради и да я връщам в изходна позиция.

Така открих колко лесно било за нея да се шмугва под столовете.

Продължават опитите за опазване на пълзящото бъдеще на Вселената,

което отказва да се занимава с бебе-обезопасени играчки, шкафове и предмети.

***
Но това не е изненадата.

Мая беше същата.

Убедена съм, че и всички останали бебета са също толкова любопитни.

Изненадата с Ради дойде покрай прахосмукачката.

***
С Мая чистенето беше лесно.

Щом пусна прахосмукачката,

тя веднага бягаше в другия край на стаята и беше

най-кроткият човек на света, докато не я изключа.

С Ради...

е сложно.

Ради не се страхува.

Не, нещо повече -

Ради обожава прахосмукачката.

И при всяко пускане започва да я преследва,

да й дърпа кабела

и да се опитва да влезе в нея.

***
Добрата страна на нещата е,

че в момента прахосмукачката е

едно от нещата, което сближава Ради и Мая.

Вече си имат обща игра -

щом спра да чистя, застават една до друга

и се опитват да хващат кабела,

докато го прибирам.

Днес Мая беше толкова смела,

че се доближи до прахосмукачката, за да

покаже на Ради къде отива кабела.

Отиде дори по-далеч,

като се осмели сама да натисне копчето.

Проблемът е...

че улучи съседното

и пусна прахосмукачката.

Сега пак сме в изходна позиция по казуса

"Мая и страхът към прахосмукачката".





сряда, 6 юли 2016 г.

"Аз още броя дните"... книгата, която остави Мая и Ради да се гледат (почти) сами

От години не ми се беше случвало буквално да не мога да оставя книга, докато не стигна края.

Още по-малко очаквах да се случи сега.

Ама ей го на -

романът на Георги Бърдаров съвсем обърка ежедневието ни.

От сутринта не съм го оставила.

Осигурих достъп до всички възможни играчки,

дадох на Мая кутия, пълна с листчета

(оказа се, че това е върхът на щастието и за двете),

сложих още сутринта супата за обяд,

и прочетох цялата "Аз още броя дните".

Едно око в книгата, едно око върху Мая, която все иска да подава на Ради нещо да яде.

Няколко прекъсвания за хранене, смяна на памперс и приспиване

(учудващо, но и двете много бързо заспаха следобед)

и романът вече е прочетен.

Знам какво ще подарявам... поне до края на година :)

***
Романът на Георги Бърдаров "Аз още броя дните" е победител в конкурса "Ръкописът" на БНТ 1.

Само 182 страници.

Но е много голям. Много.

Нито един излишен абзац, нито едно скучно изречение, което да се изкушиш да пропуснеш.

А последните 50-на страници... за първи път се ядосвах, че не мога да чета още по-бързо и по-бързо. Почти съм убедена, че от цялата динамика на действието краката ми сами си подскачаха нетърпеливо, докато седя на дивана.

***
" - Защо го правеше? Заради Аллах, заради Мохамед?
- Честно казано - не. Не беше заради религията.
- А тогава защо?
- Насилието ражда насилие. Безсилието също ражда насилие...
- Ти участвал ли си?
- Да.
- Ти? Един учител?
- Вече не бях учител.
- А какво?
- Войник."

"Войната е опиат. Когато убиеш първия, е страшно, когато убиеш десетия, е странно, когато убиеш стотния, искаш само още и още, и още. Такава е човешката природа - кървава. В нея се борят две еднакви половини - тъмна и светла. Зависи кой механизъм ще бъде задвижен."

"Абе, Пикасо, защо не си остана там в Швейцарията?" - а той клати глава и се усмихва по неговия си отнесен начин. "Не можах, Зоране" - вика. А аз вдигам вежди. "Как така - викам, - защо не можа? Не знаеше ли какъв ад е тук." Спря да се усмихва. "Не можах - вика, - босненец съм. Копнеех за нашето босненско слънце. Там е спокойно, но е студено и чуждо."

"На Балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг."

***

понеделник, 4 юли 2016 г.

Ради пълзи

Което значи, че

вкъщи вече има

2 буболечки със

склонност към бели.

Да ни е честито!

***
Макар че от доста време не се спира на едно място,

в събота за първи път Ради пропълзя наведнъж

от култовото място

"под масата при мама и татко"

до

Мая, застанала на вратата.







***
А Мая получи своите първи очила.

И цяла събота ги вика

"чулата, чулата!"

Явно, за да не ги изгуби.

Очилата пък дойдоха с

някакъв неочакван пристъп на моделство

и събота следобед премина

в молби от Мая

"шнимка, шнимка!"