"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 13 август 2010 г.

За жегите, падащите фасове, нережисиринатите снимкосесии и вечерните плажове

Задъхах се. Първото ми дълго, дълго заглавие. Последният да (не) затваря прозореца.

Жегите последните дни (знам, знам - вече става досадно да изтъквам очевидното, все пак е август, не декември... обаче продължавам) ни наведоха на любопитната идея за седмичен плаж вечерта.


Сигурно куп народ вече го е правил... на мен ми беше за първи път. И стигнах до извода, че това е идеалното време за плаж. Защото:
-> тълпите по пясъка и в морето са изчезнали (три пъти ура!);
-> водата разбира се е топла;
-> навън е топло, но слънцето вече го няма;
-> действително човек може да се отпусне и да се наслаждава на морето, без да се разсейва от скачащи край него малчугани/ голи жени/ мъже с царевица и т.н., докато се чуди от къде ли му се подава някой целулит или нещо подобно...
-> при малко повече късмет, вечерните плажуващи могат безплатно да се радват на гръцка музика на живо от близкото заведение.


Дребен недостатък е фактът, че е абсурд да се изсъхне, но това не е проблем, защото:
-> е горещо!
... или...
-> ако плажът не е централен, най-вероятно ще е почти безлюден... та защо да не падат бански (за задръжките е въпрос на вкус)?

Щом има празен плаж, щом има и жеги... ще има и някоя такава снимка

Наистина опитах да се въздържа, казвах си наум "не, не, не, стига безсмислени снимки!", но уви. Всъщност кой слуша реално вътрешния си глас?! После наистина се опитахме да се "режисираме", но е време да приемем, че не ставаме за модели, затова единият се е помъчил да докара най-милата си физиономия, а другият е залитнал към своята "най-страшна" :))

Междувременно вчера цял ден се вълнувах от факта, че вечерта ми беше в кърпа вързана първата падаща звезда (инфо тук). В 22:58 излязох на терасата. Гледах, гледах, гледах, мислех си желания, пак гледах... И се започна - на сантиметри от мен полетяха падащи... фасове. А те изпълняват ли желания?

понеделник, 9 август 2010 г.

Този ми ти мой живот...

В този ми ти мой живот последните дни са сигурни две неща:

1) че е горещо;

2) и ми е неописуемо мързеливо...

Та този ми ти мой живот е застрашен от тотално августовско пропиляване, ако не прибягна до малко организация. Затова вчера за втори път успях да стана в 5:30 и да посрещна новия ден по хладно.

Равносметката от 08.08.2010 - 1 ранна разходка до близкия плаж, 2 "плажа" на по-далечния, 5 предложения да ме учат да плувам (от един и същ ентусиаст), 5 отказа, 3 сериозни опита да ме катурнат в морето, 3 още по-сериозни увисвания на врата на ентусиаста и само някакви си 40 прочетени страници от подхванатата книга, която трябваше да свърша вчера. С две думи - хубав ми ти неделен мой живот, който започна...


... и завърши на плажа.

вторник, 3 август 2010 г.

По график

Няма какво да се лъжа, че лятната почивка е времето да бъда импулсивна. Какви ти импулси, когато навън е поне 40 градуса?! Затова се налага да ставам в 5:30, ако искам да следвам някакъв график... засега се получи само веднъж :D

неделя, 1 август 2010 г.

Той се завърна в кухнята

Отново със сладка кулинарна изненада.

Изяви се, справи се и каза

Чао, пак в кухнята на... нова година :)

Повече снимкови подробности - тук


И вече е август. Много, много хубав и топъл месец.