Не всеки иска нов телефон

Още по-малко пък всяка блондинка.

Ето го моя (любим) GSM.


Вече е на 7 години, кажи-речи първолак. По-миналото лято заспа... уплаших се и реших, че е технологичният вечен сън. Наложи се инцидентно да го заменя. Не че не си харесах и новия почти безплатен апарат (преди седмица се разрових в едни от първите списания, които съм си купувала като ученичка... тогава телефонът ми е струвал някакви пари, хаха :D), но химията така и не се появи. Ден по-късно - добра новина, първолакът ми само се отдал на дрямка. Все още работи. Днес обаче го хванах пак да спи в работно време. Как не ми се сменя...

Не всеки иска нов телефон.
Или съм само аз?

Да пристъпим към коледно-новогодишните подаръци

Който си мисли, че смятам да го питам от сега какъв подарък иска... си личи, че не ме познава (но ако му се споделя - ще мине без бой). Не, става въпрос за моя подарък, и то от вече отминалите Коледа и Нова година.

"Подаръчни празници 2009-та" преминаха под знака на пътешествията. Наред с другите чудесни пакети, под елхата ме чакаше и "1001 исторически места, които непременно трябва да посетите"... "малко" нощно напътстващо четиво. Месеци наред броих, премислях, пресмятах и се реших.

Тази събота, 21 август, едното място падна в боя - Национален историко-археологически резерват "Мадара".


(търсете конника ;)

Сега остават само някакви си 1000 места, които непременно трябва да посетя!

Всъщност... така и така вече съм на традиционната коледна вълна - кой ще се престраши да си поиска подарък? Кой знае, може да ми дойде музата и да се превъплътя в джудже.

Супер интересна публикация с множество снимки щрак веднага тук... млъквам... леле днес съм в много бъбриво настроение... ;)

"Махнах небрежно с ръка и заявих...

... че смисълът на живота е да се забавляваш с живота."

Милан Кундера из сборника с разкази "Смешни любови"

Коя съм аз да споря с моя вече любим Милан Кундера?

Затова махнах небрежно с ръка...

и последните дни претърпях тотален провал с опита за гаспачо, преживях мини Армагедон в кухнята, след като изтървах диня на земята, а след вчерашното си интервю за малко да затрия файла от диктофона, но в крайна сметка вече всичко е под контрол и...

махам небрежно с ръка, забавлявайки се с живота.

Къде си, беше ли щастлива?

Всеки път, когато се чуя с някой, дежурната реплика е "как си" или "какво правиш". Защо не се питаме "а щастлив/а ли си"?

Поздрав - Ваня Костова и "Къде си, беше ли щастлива"