"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 30 ноември 2010 г.

Дама зад борда

Нещо такова ми мина през ума тази сутрин, след като ми изгърмя крушката на мега високата лампа в новата квартира в София. Разбира се, не е като да не го очаквах (цък).


Класическа ситуация, в която присъствието на мъж е добре дошло. И понеже, за добро или не чак толкова... добро, не живея в очарователен филм от 60-те, се наложи да се справя сама. В случай, че някой сън не го лови в очакване да разбере как "преборих" този неприятен момент (да, мамо, знам, че четеш ;)) - информация за "дами, изпаднали зад борда" цък.

неделя, 28 ноември 2010 г.

Ти ли ми съсипа дрехите?

Тук прибавям и онова човече със заканително насочен право към теб пръст (цък).


Снощи току що изпраните ми дрехи бяха на клуб, слушаха музика на живо, забавляваха се. Четири часа по-късно бяха изолирани в най-далечния край на стаята. Ето ги - любимите ми, до скоро чисти дрехи, под формата на токсична бомба. Напоени с гаден цигарен дим. На сутринта, вече на свежа глава, ги изпратих пак за пране. Признавам си - финансово не съм дорасла да излизам всяка вечер...

И малко черен хумор от Закона за здравето: "Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика." Най ми харесва това - "обучение на здравословен начин на живот". Сега си спомнете дебата около забраната на тютюнопушенето в затворени помещения. В крайна сметка - "Парламентът реши да се допуска тютюнопушене в обособени за това места в ресторантите, баровете и кафенетата, както и в сградите на гарите и летищата. В заведенията за хранене до 50 квадратни метра собственикът ще решава дали изцяло да се пуши или не. Едва 85 народни представители участваха в гласуването на спорните текстове, 65 бяха „за", 20 „против" (от тук).

Още малко черен и миризлив хумор: "Емил Димитров от ГЕРБ изтъкна, че с отмяната на пълна забрана за пушене се цели да не се засегне туризма, който по думите му е един от водещите сектори в страната. Друг мотив на вносителите е да не пострада тютюнопроизводството." (от тук) И отново - "Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика."

Отначало мислех да подходя към всичко с чувство за хумор, но защо? Реших за себе си да не бъда толерантна към пушачите, които пушат в лицето ми. Защото по този начин не помагам нито на тях, нито на себе си. И, най-вече, защото доброволно тровещите себе си и мен са прекалено много. Е, ти ли ми съсипа дрехите?

вторник, 23 ноември 2010 г.

love of my life don't leave me

Днес заваля, захладня, за-мрачня, загърмя. Случи се и още нещо, което ме радва вече 23 години - най-после замириса на студ.

Защото няма по-хубаво усещане от това зимното дете, родено през февруари, да "подуши" аромата на задаващия се сняг, да се започне едно очакване... събуждане в коледната сутрин, притичване по вълнени чорапи до прозореца и възкликването "Натрупало е!" Безценно преживяване.

Любовта на моя живот = пухкавият, току що натрупал сняг.

Чакам го.

Междувременно се сетих, че в разгара на лятото си хвърлих ботушите. Не много умно, но кой пък е казвал, че съм умна (винаги)?!


Отново Queen, защото ми е адски Queen-ово тези дни - цък.

За още малко коледно настроение - щрак.

събота, 20 ноември 2010 г.

Промените идват от изток

Беше ми нужен само един влак, 4 часа и 14 минути (+ - още няколко) в слушане на музика и трениране на дишане през доброволно запушен нос и затворена уста, за да усетя как от дъждовно и студено преминавам към слънчево и топло... буквално и не съвсем.

И така, вече съм на официална коледна вълна - със списъци за подаръци и картички, празнични планове, рецепти, филми и т.н. Куриоз на месеца - с една от любимите си летни блузи днес купих първите коледни играчки за годината.


Признавам си, че много ми се пращат коледни картички, затова ако на някой пък му се получават - приемам адреси ;)

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

На западния фронт нищо ново


Общо взето животът си тече толкова упорито тъпо и еднообразно, че ражда такива безмислени снимки. Които, ако се занимавате със съвременно изкуство, бихте могли да наречете шедьовър.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Мълчанието е злато


Защото понякога става така:

"След малко пристигаме на гарата в София! Бързо тръгвай, да не ме изпуснеш, че имам много багаж! Бързо!!! Тръгвай!!! Е, как кой е? Аз съм бе! А ти кой си? О, извинете, сгрешила съм номера..." дочут разговор по телефона

вторник, 9 ноември 2010 г.

Мрън-мрън-ско

Безлично ми е тези дни. Вървя си по улиците, листата падат върху любимото ми яке, газя по още листа с любимите ми почти нови обувки, друга тълпа листа се мотаят около любимите ми дънки. И в крайна сметка всички ме дразнят, нищо не ми е любимо, красивото не ми е красиво и ми е безлично. Мисля си, че ако видите по улиците някое сиво мишле с ръст някъде около 1.60, това е много вероятно да съм аз.

И понеже изобщо не се чувствам като "Пламито" за първи път няма да има моя снимка (или такава, взета мълчаливо назаем от Стънчо).



Ето ме - в смешен опит да бъда "интелектуална" брюнетка, която чете "големи думи за умници". В крайна сметка цял ден дори не чете, а се рови из фейсбук, където се мъчи да измисли нещо умно, което после всички да коментират (да, да, комплексарско, знам...), сваля най-смешните серии от любимите си сериали в замунда, обикаля с новата си карта по автобусите в търсене на храна, която да й припомни, че е гладна, междувременно установява минуса на това да живееш централно (китайските манджи в Студентски град са по-изгодни :р) и още не се е наканила да яде.

И пак започнах да говоря за себе си в 3-то лице. Две новини - имам квартира в София и за първи път си имам интернет. Времето ще покаже дали новините са положителни.

До Коледа остават месец и 16 дни. Преди два месеца ми беше в пъти по-коледно. Мрън-мрън.

Брюнетката е от тук.

Ако искате се поздравете с едноименната песен на Ъпсурд, пък ако ви е Queen-ово - спомен за Фреди. (какъв е шансът след цялото ми мрънкане на някой да му е Queen-ово?)

събота, 6 ноември 2010 г.

Особености на женския Водолей

Той е като Стара Загора - център на Вселената (или поне така твърди билбордът на входа на града). Казано с думи прости, за "по-отдалечените точки на Вселената", женският Водолей е роден, за да бъде обгрижван и обсипван с внимание. И най-искрено вярва, че заслужава.


Той има напълно различни приоритети. Докато не-водолеят тича като за световно, за да хване тъкмо спрелия автобус, Водолеят ще забави крачка в целеустремен опит да се наслади на момента и да почака следващия (най-вероятно по-празен). Може би останалите се тревожат дали са взели изпита си с отлична оценка? За Водолея е по-важно да не са го скъсали, за да си отдъхне.

Той се бори за свободата си, както мечка стръвница за малкото си мече... стръвниче. В това си усилие умее да бяга от мързела, като прибягва до изобретателност и (изненада) умерена дисциплина. Затова женският Водолей може да направи най-дивата си екскурзия и два часа по-късно да се появи на уговорена среща в пълна бойна готовност.

Той преминава ежедневно през емоционално влакче на ужасите. Историята познава случаи, когато се смее най-искрено на живота, докато не се сети, че свободата му е застрашена и изпадне моментално в дълбока тъга.

Той не е на "ти" с традиционното, затова бяга (може би безпричинно) от "неща" като спиралата или високите тънки токове като вампир от чесън.

Той е склонен да се тревожи понякога... прекалено. Например - как ще смени високата си крушка в новата квартира, ако случайно изгори (да чукнем задружно на дърво да не става :)



Той е чудак, който през цялото време говори за себе си като "той", въпреки че е "тя".

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Гледам лошо, 'щото...

... се обърках, заобиколена от часовници, показващи различно време.


Обаче "хелоуин" имаше... с нова физиономия на тиквата и с почти нова компания, страшните филми се оказаха страшно смешни (Candyman и особено Child's Play... още ме напушва смях (забавен израз) като се сетя за куклата :D) и в резултат нямаше никакви проблеми със съня после. Снимки от вчера - тук.

И понеже е ден на будителите, влизам в роля и разбуждам наред:


Честит ноември.