Утре съм отново на път. Беше започнало да ми липсва непрекъснатото гонене на междуградски разписания. През тези седмици, в които се застоях, разбрах колко ми е нужно отвреме-навреме да хващам пътя, за да се презаредя. На всичкото отгоре установих, че най-любимите ми идеи са се появявали във влака :)
И така, утре, без раница и колело, но със същото настроение, което ми носят тези 2 думи.
А ако ви се слуша тези дни нещо качествено и вдъхновяващо, ви предлагам да чуете първия албум на старозагорската рок група No Recharge. Повече за тях + някоя и друга песен - цък, цък и пак цък. За живо включване ето места и дати:
Стара Загора, 15-и април, петък, 18:30, открита сцена до драматичен театър "Гео Милев". Тук може да се засечем.
Последните седмици започнах да си "отглеждам" различни навици. Някои вече споменах.
Един от най-любимите ми е всяка неделя сутрин/ ранен следобед да се ровя из сайтовете ни с луксозни имоти (не за друго, но те поне не качват снимки с мръсни чинии в мивката). След 5-6 оферти и най-лошото ми настроение си намира майстора.
Вчера обаче се замислих, че сбъдването на голяма част от мечтите ми е започнало да се превръща в едно скъпо удоволствие.
Затова днес съм в почивка. И ми харесва да съм минималист. Поне за един ден.
В опит да дисциплинирам водолейската си свободолюбивост реших да си наложа разни "традиции". Например да пия по поне 8 чаши вода на ден (и стигнах до 12, което за мен е абсолютен рекорд), да закусвам с плод, да хрупам моркови вместо "Слънчо", да пиша почти всеки ден... очевидно не само тук.
Засега мога да призная за напълно усвоена само една друга традиция - да гледам всяка събота "Море от любов". Може би се очаква да се изчервя, защото кой си признава, че гледа това предаване?! Ами - явно аз. Да, гледам го. Доста редовно. И съм абсолютен романтик. Въпреки че понякога попадам в черни дупки и имам хейтърски изблици. Но си имам сладки влюбени снимки. Тази я обичам най-много, от преди има-няма 4-5 години.
Днес се замислих всъщност колко много хора си казват "обичам те" просто така. Защото живеят заедно, защото си пият ракията заедно, защото спят заедно и на сутринта заедно изяждат останалия хляб. Но в същото време не желаят да се погледнат в очите, крещят си, обиждат се, понякога дори си посягат. И после пак - "обичам те". Когато за пореден път номерът не мине, се обаждат на "Море от любов". За да им гледат непознати хора сеира. Когато и това не мине, предлагат брак в студиото. Днес дори и този номер не мина.
"Обичам те" не значи ли и "уважавам те", "изпитвам нежност към теб"?
Всъщност точно две неща ми липсват в много от любовните истории в "медийното пространство"... на онези чалга звезди, футболисти, известни-с-това-че-са-известни и другите жълтурковци. Уважение и Въображение.
Затова трябваше да напиша тази история. Из интервю на Ана Костадинова с Иван Юруков, на заем от сп. Hello:
"Преди около месец се влюбих в едно момиче. Тя беше с бял пуловер, с червена коса, седеше на втори ред и гледаше "Полет над кукувиче гнездо" и на поклона засякохме погледите си. Гледахме се през цялото време. Омекнаха ми краката, започна да ми се свива коремът, почувствах се като малко дете. Не си въобразявам, мисля, че имаше нещо много красиво. Но това е иронията. Знам, че вероятно никога няма да се срещна с нея, защото аз бях на сцената и ни дели тоя метър разстояние с публиката.
- Ако чете списанието и се разпознае?
Тогава: "На 27 март в 21:30 в Клуба на архитекта, в ресторанта ще те чакам."
Би било хубаво историята да е реална, момичето да се е разпознало и да са се срещнали в ресторанта. Прекалявам ли с "Море от любов"? Май дори и след 1-и април продължавам да се връзвам на всичко.
Поздрав с едно от най-големите ми музикални изкушения - Bob Marley и Is this love
В този ред на мисли... поредният филм с Раян Гослинг се оказа изненадващо добър - "Ларс и истинското момиче"/ Lars and the real girl
