Да се откажеш от Фейсбук

Ако съм част от Фейсбук-приятелите ви, може да погледнете пак. Би трябвало да ме няма.

Не е нужно да оглавявате национални и глобални групи под надслов "Фейсбук, върни Пламито". Вероятно за първи път "грешката" не е в прословутата социална мрежа.

Вчера реших да се откажа от Фейсбук. Днес деактивирах профила си. Реално погледнато, няма нищо страшно или необратимо, след като по всяко време мога отново да вляза.

Имаше хора, които доста се изненадоха. Дори ми се стори, че се шокираха. Някои май помислиха, че съм пред нервен срив :) Което още повече ме наведе на мисълта - защо изведнъж толкова много се вживяхме в този ФъБъ?

И така, вчера се усетих колко време прекарвам там, как съм си създала навика да презареждам често страницата и легално да шпионирам (почти) непознати хора. В крайна сметка, не ви ли се струва, че това е едно класическо "убиване на време"?

Та, не че ФъБъ е лош. Още по-малко пък хората там и умните мисли, които копират или лично измислят. Проблемът е, че май заживяхме в едно мързеливо спокойствие, че ни е достатъчно да си отворим страницата, да бъдем в час с клюките, да побъбрим в чата с някой и да си отдъхнем, че имаме 200-300 приятели. А всъщност остана ли с кой да се видим на живо? И да ядем не-виртуален сладолед :)

Отказах се от ФъБъ (може би временно, кой знае), защото ми се доживя малко по-реално.
Защото открих колко е лесно да "подслушваш" чуждите виртуални разговори, в които можеш да откриеш дракони там, където всъщност има сиви мишки. И не на последно място - защото предпочетох да се натрапвам на глобалната мрежа посредством блоговете... където май съм много по-себе си :)

(И не, не съм пред нервен срив. Всъщност днес ми е весело.)

Когато си роден на изгрева...

... е много приятно да отпътуваш към залеза.

С други думи, време е за малко Стара Загора :)

И понеже сме меломани, поддържахме настроението с Акага, Стенли, лютите чушлета Red Hot Chili Peppers, Limp Bizkit и... опит за Еминем, с който леко се провалихме към края :)

Едно време си брояхме баните...

... и в началото на есента се хвалехме един на друг.


Сега си мятаме по едно око на "тена" и бързо заключаваме кой е видял морето и кой се е скатал.


Очевидно моят тен не се забелязва с невъоръжено око.

План "Б": да си покажем морските снимки :)

Който е броял, да се чувства поканен да се изфука колко бани е направил до сега за това лято.

Находки

Обичам традиционното лятно по-раз-чистване. Тогава е времето, когато откривам куп загубени любими вещи, давам си сметка, че имам три пъти повече дрехи, отколкото помня, и... че последните 3 "сезона" съм си купувала абсолютно еднакви модели обувки. На всичкото отгоре, щом това култово по-раз-чистване приключи не само съм доволна от себе си, но и от нетипично спретнатия вид на жилищното ми пространство.

Последните 3 дни бяха пълни с находки. Открих всички картички, които съм получавала през годините за рождени дни, Коледа, Нова година, абитуриентски балове... И си спомних една приятна традиция, която имахме в гимназията:

На всичкото отгоре си сбъднах едно от "рожденическите ми желания", което ми хрумна Февруари, и открих перфектната кутия-табуретка (на перфектно ниската цена)...


... която трябваше да събере цялата ми колекция от списания и вестници, пътували по света и у нас през годините (а там колко находки имаше :)).

За финал: една интересна находка в Мързеливите минути - цък.

Изненада неделя вечер

Уж щеше да бъде импулсивна разходка след вечеря...

... а се оказа концерт на открито по случай празника на Варна.

И тъй като плановете често пропадат, определено предпочитам изненадите :)

Акага, Любо (който изненадващо падна от сцената и беше откаран в болница) и Дичо



Благодарение на фотоапарата си, все повече се влюбвам в кадрите, които наподобяват проявени преди половин век снимки от лента. Ясните дигитални образи са на път да ме отегчат.

Охлюви

Вятър духа, дъжд вали. На всичкото отгоре е лято. Как да не му се доядат на човек охлюви?

И като ще сме кулинарни, да сме кулинарни до край :) Ето как се готвят охлюви по испански (с малко лични подобрения).

Вземаме охлювите, които са предварително изчистени, сварени и извадени от черупките.

В случай че сме излезли и сме събрали в дъжда плъзналите около блока, по-добре да ги върнем. Хубаво е, че около нас щъка храна. Лошото е, че не е трудно да си представим къде и какво е "пасла". По-добре да не рискуваме.

Втори случай - събрали сме охлюви от някое китно родно еко био село или току що са ни подарили торба с живи. Колкото и да ни се яде, ако ги сготвим веднага, вероятно ще се откажем втори път да опитаме нещо подобно. Причината - неизчистените охлюви горчат. Затова е важно да вземем живата бъдеща храна и да я приберем (все още жива) в колкото е необходимо буркани, така че да им е максимално комфортно. За да не им стане прекалено комфортно като избягат, слагаме отгоре капачки. Важно! За да не си издушим ненавреме охлювите, трябва предварително да пробием повече дупки в капачките.

След 2-3 дена можем да се върнем към бъдещата си храна. Отваряме бурканите, вадим охлювите и ги оставяме на спокойствие в мивката. Тук е важно да сме добри психолози. Причината - охлювите са страхливи (може би като всяко живо нещо, което е на път да се сготви). Уплашените животинки се скриват в черупките си. По този начин е трудно да ги различим от умрелите такива. А на нас ни трябват живи. Оставяме ги на спокойствие в мивката и чакаме да видим кои ще се подадат. Ако потенциалните тариакти са твърде много, можем да опитаме да ги... предразположим с малко топла вода.

Охлювите, които не се подадат, се оставят в градината (или хвърлят през терасата, ако живеем на ниско и долу има поляна). Честно казано, аз винаги се надявам, че в освободените е имало и някой тарикат, който късметлийски ще поживее още малко.

И така, вече сме проверили и измили нашите охлюви. Време е да готвим. Слагаме вода в тенджерата. Важно! За да бъдем максимално любезни към своите охлюви, изчакваме водата да заври. Чак тогава ги слагаме вътре. По този начин се самоубеждавам, че умират бързо и безболезнено. Оставяме ги да врят 20-30 минути. След това ги вадим. Изчакваме да поизстинат и започваме да ги измъкваме от черупките с вилица. Ако охлювите ни са пасли разни горчиви треви и билки, няма да е лошо да махнем по-черната част в края.


Щом сме готови с всичко това, можем да продължим нататък. Слагаме нова вода в тенджерата. Добавяме охлювите, 1 цяла обелена глава стар лук и 4-5 цели обелени скилидки чесън. Подправяме със сол, 4-5 зърна бахар и дафинов лист. Оставяме да ври 15-20 минути.

През това време нарязваме на ситно 2 домата и 1 чушка. Добавяме нарязаните на ситно лук и чесън от бульона. Разбъркваме зеленчуците с разтопено масло, сол, черен пипер, босилек, розмарин и малко бяло вино.


В намазнена тавичка редим плътно охлювите. Покриваме ги със зеленчуковата смес и добавяме малко от бульона, в който варихме животинките. Слагаме да се пече на умерена фурна.

Добрият кулинар слага и още нещо в тавата, особено като знае, че не всички обичат охлюви :)

Хоби в планината

Когато има поляна, река и кола, няма начин да не се върнем от планина и с подобна снимка. (На това му викам да уловиш момента... с други думи - снимката ми е гордост :D)

Бонус: инфо за едно далеч по-нестандартно хоби - цък

Кино в планината

Защо киното в планината е по-добро от киното в мола?

1) Сам избираш къде да бъдат седалките. И на кой ред да седнеш :)

2) Кеф ти домашни пуканки, кеф ти скара, кеф ти ядки... кеф ти нищо след обилна планинска вечеря.

3) В паузите между някои технически прекъсвания можеш да гледаш луната, купчето звезди, които в града никога не се показват, или падащата роса. (В мола само слушаш на тъмно как другите псуват и се ядосват, че са дали еди-си-колко пари за билет)

4) В кой мол ще ти пуснат точно този филм - цък?

6

Шест години край морето, в центъра на Вселената, на планина и на път.

Другата година ще сме първолаци.


Поздрав с първата песен, която някога съм пяла (мрънкала) на някой