Липсва ли ти нещо?

Тази сутрин Емо Чолаков се заигра с новото време, като каза, че имаме възможността безплатно да видим какво е в Сибир.

От своя страна, времето се заигра в петък и събота с колите и техните шофьори, решили да минат по съседната улица... която, разбира се, беше заледена и с (не)приличен наклон. Как се въртяха и кривиха не беше най-интересното. По-впечатляващото беше, че въпреки студа и силния вятър, почти цял ден на тази улица стояха няколко момчета, които доброволно бутаха всяка закъсала кола. Т.е. всяка кола.

Днес времето продължи да си играе с нас и да сваля безсрамно температурите си. Сутринта оставих термометър в кухнята. В 18 часа показваше 1 градус. Навън сякаш не беше особено зле, след като вятърът отслабна. Но остава дебелият лед на места. Именно на едно такова място позната се запънала как да мине. Ни напред, ни назад. Изненадващо, непознат, с характерен вид на скитник, подал ръка да й помогне.

Случайно или не, в последните дни подобни примери не са рядкост. Явно хората са добри.

В сряда навлизам в моя месец. Иска ми се 29 дни да раздавам подаръци - вещи, книги, домашно приготвена храна, преживявания... Чудя се. Събирам идеи. И желаещи :) Та липсва ли ти нещо?

Като за начало ще посадя дъб. Виртуално. Всъщност да се надяваме реално. Ето още за инициативата - цък.

Бедствено, бедствено... колко да е бедствено?

Вчера, тъкмо след обяд, ни разпуснаха от работа. За да се приберем преди да ни тресне червеният код. Очевидно не бяхме единствени, защото за отрицателно време се оформиха задръствания.

Когато завихме към блока, по стара наша си традиция ни посрещна леденият силен северен вятър. Разбира се, сняг нямаше как да се задържи. Благодарение на леда обаче, можехме да си се движим без да включваме каквато и да е мисъл и движение на краката. Първата ни мисъл - да влезем в магазин... за хляб и брашно.

Много обичам моментите, когато във въздуха витае усещането за някакъв си бедствен код. Мисълта, че вече се случва нещо, което те бутва в страни от коловоза, в който попадаш всеки ден. Прибираш се по-рано от работа, мислиш няколко хода напред, даваш си сметка каква зимнина имаш вкъщи и какво още ти трябва, хрумва ти за първи път от много време "имам ли свещи... и кибрит, ако спре токът?"

И така, взехме брашно, взехме хляб, че и лютеница. Ей така, за кеф. Оказа се, че вятърът е специално силен точно пред входа. Чудехме се с коя ръка да държим торби, с коя качулки, с коя шапки. Всичко оцеля.

Вкъщи червеният код трудно се усеща. Топло е, светло е, има интернет, има телевизия, има горещ чай с мед и лимон и шоколадово негърче... ей така, за кеф.

Цял ден духа зверски силно. На моменти, особено в кухнята, ти минават едни такива мисли... възможно ли е да хвръкне някой прозорец? Събудихме се на място. Вятърът сякаш започна да утихва. Сняг при мен няма.

Днес не съм на работа. Ако беше ноември, щях да гледам коледен филм. Януари няма смисъл. Ще ям хляб с лютеница.

Как се купува жилище без кредит?

След 18 дни ставам на 25.

Преди време се бях заканила, че това закръглено число ще дойде със стабилна работа и собствено жилище. Първото го уредихме. Но как се случва второто? Особено като ти се ще да бягаш от банките възможно най-далеч.

Засега ми хрумват 3 по-бързи начина: да станеш част от порно индустрията, да станеш част от чалга индустрията и да се сдушиш с мафията. За съжаление, нито едно от 3-те не ми е ясно как се случва на практика. И до колко всъщност е печелившо.

Някакви други идеи?

Zомби

Беше време, когато влизах във Facebook и си казвах "Бре, колко интересно живеят хората около мен... докато аз затъпявам пред компютъра". В един момент се усетих, че същите тези хора са непрекъснато във Facebook. Та си остава мистерия кога успяват да направят толкова снимки и да съберат всички онези впечатления, които публикуват като статуси през половин час.

В последно време влизам доста по-рядко в Интернет. Което не значи, че съм заживяла по-интересно. Просто в последно време флиртувам повече с телевизора. Който пък ми отвръща с "Дързост и красота", "Сделка или не", "Милионер си търси съпруга" и VH1 междувременно (които не спряха да въртят Adele...). Моля, никой да не тълкува телевизионните ми навици. Няма да стигне до никъде.

Нормално за януари, ми липсват разходките късно вечер и неприлично рано сутрин. А да знаете как само си мечтая за една разходка до Мелник.

Крачка напред

Имате ли си вече календар? Аз изоставам. За кой ли път.

Което ми напомня, че трябва да си взема и рафтове за книги.

На всичкото отгоре си мечтая за дрелка, за да мога да си закача нещо на голите стени.

С други думи - вече е 2012. Честито :)

Живи, здрави и крачка по крачка напред.